Тихият палач [bg]

Проверих телефона си с нарастващо безпокойство. Джо Хендерсън трябваше да ни посрещне и ни бе помолил да го уведомим, когато сме на час път от него. Изпратих му три есемеса, оставих три гласови съобщения, но отговор нямаше. Обадих се в разследващия отдел на полицейското управление и мъжът, който ми вдигна, каза, че Хендерсън си е тръгнал в 18 часа.

— Горе-долу по времето, в което говорих с него — отвърнах. — Той се съгласи да се срещнем.

— Но не в работно време, което е реверанс. — Не беше много приятелски отговор.

— Чудя се дали нямате начин да се свържете с него. Специален агент Бентън Уесли и аз сме може би на двайсет минути път от вас. Става въпрос за…

— Да, госпожо. Знам за какво става въпрос. А вие си водите и агент на ФБР, така ли? Чудя се кога и ФБР се замеси и защо никой не си е направил труда да го спомене? — Не беше враждебен или груб, но не беше и с отворени обятия.

— Той случайно беше с мен. — Не му казах, че специален агент Уесли ми беше съпруг.

— Изчакайте да видя дали Джо си е у дома. Нали сте наясно, че очакваме лошо време?

— Затова идвам сега.

Чух го как се обажда на стационарен телефон, разбрах, че фамилията му е Фридман и е детектив. Поговори набързо с някого, дочух, че Джо Хендерсън „имал среща със съдебния лекар в къщата на конгресмена, където се удавило момичето“.

— Разбира се, че знам. И аз така мислех. За последно говорихте за девет часа и след това той смяташе да се прибере. Добре. Разбира се, звучи логично. — Сержант Фридман каза на човека, с когото говореше по стационарния: — По онова време си купуваше кафе и тъй като това беше преди повече от два часа, може да се е върнал пак до „Старбъкс“ за още, знаеш го какъв кафеман е. — Засмя се. — Да, това и бебетата го знаят. Благодаря ти отново. Извинявай, че те обезпокоих.

След това Фридман ми се обади отново и научих от него, че мобилните връзки не са добри тук. Вероятно това обяснявало защо не можех да се свържа с детектив Хендерсън. Освен това може би бил отишъл някъде да си купи кафе или пък и сандвич. Вероятно е изскочило нещо или пък Хендерсън е забравил, предположи Фридман.

— Забравил? — повторих аз.

— Много му се събра. Не само на работа. Той тренира футболния отбор и със съпругата му имат тримесечни близнаци. Нека го кажем така — Джо е страхотен човек, един от най-добрите ни детективи, но понякога помни колкото комар.

— За да сме наясно — отвърнах, — щом го няма, бихме искали да огледаме басейна и мястото около него, но не искаме да тревожим съседите.