Левиатан [bg]

— Може би Дарвинистите ще могат да ни помогнат — каза Клоп.

Алек погледна към двигателите, където стоеше и подаваше инструменти на Хофман. Трансмисията не беше толкова зле, колкото бе очаквал. И последната капка масло бе изтекла, но никой от чарковете не беше счупен.

Изникваше отново истинският проблем. Едно от колената на самохода се бе усукало. Може би щеше да е в състояние да ходи, но друг въпрос беше как ще го вдигнат.

Алек поклати глава.

— Съмнявам се, че имат достатъчно силни зверове, които да могат да повдигнат един самоход.

— Имат един — рече Клоп, загледан в огромната маса на кораба. — Когато онзи безбожен звяр успее да се издигне, можем да вържем Бурехода за него. Като да задвижваш кукла на конци.

— Тридесет и петтонна марионетка? — На Алек му се искаше д-р Барлоу да беше още с тях, щеше да е наясно с подемния капацитет на Левиатан. Но тя и Дилан бяха тръгнали към кораба, за да проверят безценните й яйца.

— Защо не? — попита Клоп и погледна към замъка. — Имат цялата храна, за която могат да мечтаят.

От другата страна на ледника изоставеният товар на Бурехода беше отрупан от птици. Дарвинистите бяха изпратили хора да отворят сандъците и варелите и не след дълго изгладнелите ята вече се спускаха към тях.

Създанията на Левиатан изглежда разбираха, че нямат време за губене.

— Млади господарю? — тихо повика Хофман. — Задават се неприятности.

Алек погледна нагоре и забеляза една фигура в кожено палто, която крачеше към тях в снега. Почувства как устата му пресъхва.

Лицето на граф Волгер носеше студено изражение. Едната му ръка бе сключена около дръжката на сабята.

— Разбирате ли какво ни сторихте? — попита.

Алек отвори уста, но нищо не излезе оттам.

— Вината беше… — започна Клоп.

— Замълчете — Волгер надигна ръка. — Да, трябваше да ударите този млад идиот по главата, за да не ви се бърка. Но искам да чуя неговото обяснение, а не вашето.

— В интерес на истината, те удариха мен по главата — измънка Клоп и тръгна към Бауер, за да му помогне.

Алек се изправи.

— Изборът ми беше правилен, графе. Единственият начин да останем под прикритие бе да свалим двата цепелина. — Посочи към обгорените останки в снега. — Все пак успяхме да надвием единия.

— Да, браво — иронично отвърна Волгер. — Успях да видя брилянтната ви стратегия да стоите под открития му огън.

Алек бавно си пое дъх.