Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 109
Перейти на страницу:

Алек примига, неспособен да повярва. Беше катастрофирал със самохода.

Кабината беше тъмна — светлините бяха изгаснали, и беше странно тихо. Двигателите явно бяха изгаснали автоматично при падането. Алек чу дишане до себе си.

— Клоп — промълви, — добре ли сте?

— Мисля, че да, но нещо е… — Мъжът вдигна едната си ръка. Таса се показа отдолу, скимтейки жално, а после се разтръска и пръсна сняг по цялата кабина.

— Спри с това, Таса — дочу се гласът на д-р Барлоу от мрака.

— Добре ли сте, госпожо? — попита Алек.

— Добре съм, но господин Шарп изглежда е ранен.

Алек се приближи лазешком. Дилан лежеше с глава върху скута на д-р Барлоу и затворени очи. През челото му се простираше пресен разрез, а кръвта се стичаше по синината от преди това. Нежните му черти бяха бледи под раните.

Алек преглътна. Вината беше негова — той беше на руля.

— Помогнете ми да намеря някакви превръзки, Клоп.

Разчиствайки снега настрани, успяха да отворят вратата на шкафа. Клоп извади два комплекта за първа помощ и подаде единия на Алек.

— Аз ще се погрижа за господин Шарп — каза д-р Барлоу и взе комплекта. — Не съм толкова безнадеждно лоша сестра, за каквато се представям.

Алек кимна и се обърна да помогне на Клоп да отвори люка за долната част, който сега се намираше на стената на прекатурената кабина. Механизмът се опъваше известно време, а после се отвори с яростно металическо скърцане.

Хофман, закопчан странично в артилерийския стол, нададе глас и обясни, че с Бауер са ранени и насинени, но цели. Алек въздъхна с облекчение. Поне не беше убил никого.

Обърна се към Клоп.

— Съжалявам, че паднах.

Мъжът се изсмя.

— Доста време ви отне, млади господарю. Сега най-после можем да ви наречем истински пилот.

— Какво?

— Мислите, че аз никога не съм катастрофирал със самоход? — Клоп се разсмя. — Това е част от усвояването на занаята, млади господарю.

Алек примигна — не беше сигурен дали мъжът не се шегуваше.

През кабината се разнесе дрънчене. Клоп погледна нагоре, когато последва още един, а после и още удари, като засилваща се буря.

— Флашети — обясни д-р Барлоу.

— Да се надяваме, че ще хванат на тясно тези цепелини — меко каза Клоп. — Иначе граф Волгер никак няма да е доволен от нас.

— Ще погледна навън — рече Алек. — Може би ще успеем да се изправим и да се присъединим отново към битката.

Клоп поклати глава.

— Не ми се вярва, млади господарю. Останете тук, докато не приключи всичко.

— Звучи разумно — намеси се и д-р Барлоу на немски език.

Ала дъждът от флашети отшумяваше и Алек дочу двигателите на цепелините много близо.

— Трябва да проверя какво става — заяви. — Картечниците ни все още работят!

Клоп се опита да спори, но Алек не му обърна внимание, разчисти с шепи снега и се измъкна от визьора.

Осветеният от слънцето сняг го заслепи за миг, с изключение на тъмния кратер, оставен от някоя от въздушните бомби на цепелина. Почти директен удар. Следите от Бурехода тръгваха точно от почернялата дупка и водеха на зигзаг към мястото, където машината лежеше в смачкан вид.

Алек протегна ръце и си припомни борбата да задържи самохода изправен. Почти беше успял. Ала думата почти нямаше никакъв смисъл сега. Обшивката на двигателите беше пропукана, а горещото масло капеше на снега, вдигайки пара. Единият грамаден метален крак бе неестествено извит. Машината едва ли щеше да се изправи отново.

Откъсна поглед от нея и се взря в небето. Кондорът, който ги беше бомбардирал, едва се беше отдалечил на стотина метра. Летеше над снега, а балонът му се вееше на вятъра, целият надупчен от флашетната атака.

Отгоре се чуха викове. Двама авиатори го бяха видели и обръщаха картечницата си към него.

Тогава Алек осъзна къде беше застанал — точно пред плочата на самохода с герба на Хапсбургите, който заявяваше недвусмислено кой и какъв точно е той…

Кръгъл глупак.

Преди да успее да помръдне, картечницата на Кондора изригна. Куршумите летяха по стоманения корпус на самохода и отскачаха по снега в краката му. Алек се скова, готов да почувства как горещият метал разкъсва плътта му.

Тогава въздухът около цепелина се накъдри. Заслепяващата светлина на картечницата се разля надолу по фланга. Прекалено късно — немските авиатори осъзнаха какво се случва. Оръжието замлъкна.

Ала пламъкът вече бе живо същество, танцуваше по разкъсаната кожа, от която изтичаше водород. Кондорът загуби височина, а гондолата му се удари тежко в снега. Балонът се сбръчка, изстисквайки още водород от дупките, в резултат на което изригнаха стотици огнени гейзери.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)