Сянката [bg]

В очите му зърнах странен блясък. Презрение? Насмешка? Усещах, че си играе с мен.

— Това-онова. Как беше във Вашингтон?

— Между нас казано, във Вашингтон беше страхотно. — С тихо шумолене той се надигна в креслото, събрал сили за едно последно изпълнение преди вечерното затваряне на театъра. — Навсякъде получих невероятна подкрепа — в Капитолия, разбира се, както навярно си видял, но също така от вицепрезидента и държавния секретар. Ще ми помогнат по всички възможни начини.

— И изводът е, че ще можеш да се установиш в Америка?

— О, да. Ако се стигне до най-лошото, със сигурност ще ми предложат политическо убежище. Може би дори някаква работа, стига да не е свързана със задгранични пътувания. Но няма да се стигне дотам. Ще ми осигурят нещо далеч по-ценно.

— Наистина ли?

Ланг кимна.

— Доказателства.

— Ясно.

Всъщност нямах представа за какво говори.

— Това нещо работи ли? — попита той.

На записа се чува оглушителен шум, когато повдигам диктофона.

— Да, мисля че работи. Нали не възразяваш?

Нов шум — оставям диктофона.

— Не, разбира се — каза Ланг. — Просто искам да проверя дали записваш, защото определено смятам, че това ще ни свърши работа. Важно е. Трябва да го запазим в тайна до излизането на мемоарите. Ще свърши истински чудеса при продажбата на откъси за пресата. Той се приведе напред, за да подчертае думите си. — Вашингтон се готви да осигури клетвени показания, че нито един британски служител не е пряко замесен в отвличането на онези четиримата от Пакистан.

— Наистина ли?

Наистина ли? Наистина ли? Повтарям го като папагал и днес болезнено присвивам очи, като чувам умилкването в гласа си. Раболепен придворен. Ласкател в сянка.

— И още как. Директорът на ЦРУ лично ще даде изявление пред съда в Хага, че е било изключително американска секретна операция, а ако не помогне, готов е да изправи пред камера служителите, които са ръководили мисията. — Ланг се облегна назад и отпи от брендито. — Това ще натрие носа на Райкарт. Как ще скърпи сега обвинение във военни престъпления?

— Но твоят меморандум до министерството на отбраната…

— Автентичен е — призна той и сви рамене. — Вярно, не мога да отрека, че съм предложил да използваме специалните части. И британското правителство не може да отрече, че те са били в Пешавар по време на операция „Буря“. Не можем да отречем също така, че нашите разузнавателни служби проследиха онези хора до точното място, където бяха арестувани. Но няма доказателство, че сме предали тези сведения на ЦРУ.

Ланг ме погледна с усмивка.

— А предадохме ли ги?

— Няма доказателство, че сме предали тези сведения на ЦРУ.

— Но ако сме ги предали, това със сигурност представлява подпомагане и съучастие…

— Няма доказателство, че сме предали тези сведения на ЦРУ.

Той все още се усмихваше, макар че сега съсредоточено бе сбръчкал чело като тенор, поддържащ висока нота в края на трудна ария.