Сянката [bg]

— Искам да разбереш — каза той, натъртвайки всяка дума, — че всичко, което съм направил като партиен лидер и министър-председател — всичко, — е било продиктувано от убеждението, че постъпвам правилно.

Измънках някакъв отговор. Бях потресен.

— Емет твърди, че си му показал снимки. Вярно ли е? Може ли да ги видя?

Ръцете ми леко трепереха, докато вадех фотографиите от плика и ги побутвах през масичката към него. Той прехвърли първите четири много бързо, спря се на петата — онази с него и Емет на сцената, — после се върна в началото и започна да ги преглежда отново, като се задържаше на всяко изображение.

Без да откъсва очи от снимките, запита:

— Къде ги откри?

— Макейра ги е поръчал от архивите. Намерих ги в стаята му.

По високоговорителя вторият пилот ни прикани да затегнем коланите.

— Странно — промърмори Ланг. — Странно е как всички се променихме толкова много и все пак си останахме съвършено същите. Майк не ми спомена нищо за снимки. Ах, проклетите архиви! — Той се взря с присвити очи в една от снимките на речния бряг. Забелязах, че най-силно го привлича не собственият му образ или този на Емет, а момичетата. — Помня я. — Той почука с пръст по снимката. — И нея. Тя ми писа веднъж, когато бях министър-председател. Рут не беше доволна. О, боже. — Ланг плъзна длан по лицето си. — Рут. — За момент си помислих, че ще се разплаче, но когато ме погледна, очите му бяха сухи. — Какво ще правим сега? Има ли в твоя занаят процедура за справяне с подобни ситуации?

През стъклото вече ясно се виждаше мозайка от светлини. Зърнах на пътя автомобилни фарове.

— Клиентът винаги има последната дума що се отнася до книгата — казах аз. — Винаги. Но очевидно в случая, като знаем какво е станало…

На записа гласът ми бавно заглъхва, после се чува шум — Ланг се пресегна да ме сграбчи за лакътя.

— Ако имаш предвид станалото с Майк, нека ти кажа, че бях абсолютно потресен. — Гледаше ме право в очите, влагаше и последните си остатъци от актьорска енергия, за да ме убеди, и откровено признавам, че въпреки всичките ми разкрития той успя: до ден-днешен съм сигурен, че казваше истината. — Ако не вярваш на нищо друго, моля те поне да повярваш, че смъртта му няма нищо общо с мен и до сетния си час ще нося образа на Майк в моргата. Сигурен съм, че е било нещастен случай. Но добре, да предположим противното. — Той стисна ръката ми още по-здраво. — Какво си е въобразявал, отивайки в Бостън да разобличи Емет? Имаше достатъчен опит в политиката, за да знае, че такива неща просто не се правят, не и когато залогът е толкова висок. Знаеш ли, в известен смисъл той сам се унищожи. Беше самоубийствен акт.