Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Клава?
— Да, май Клава беше. Тя е казала на Сашка, че Валерия си е купила пиано, искала да учи музика. Сашка предложи да й пратим някоя наша агентка за учителка, ама за нашите пианото е като китайска граматика…
Ирина влезе в стаята с чиния, пълна с палачинки, и заслушана в разговора, се спря на вратата.
— О, палачинки! От години не съм яла! — провикна се шефката на Московската криминална милиция. — Давай ги насам, Иришка. Ах, колко са пухкави! Кой направи този деликатес?!
Ирина излезе, без да отговори.
— Горкото момиче, Шура. Дойде си в отпуска — и толкова неприятности… А в тази история е въвлечена цялата върхушка на Градската прокуратура. Това е най-лошото.
— Какво му е толкова лошото, Константине? За тридесет години служба свикнах с нашата воня. В тази страна всички по-значителни престъпления се извършват не от бачкаторите, а от началниците.
— Щеш не щеш, налага се да уведомим генералния прокурор на Съюза, Шура. Сега е в Куба, прави тен при Фидел. Значи ще уведомим заместника му.
— Ти гледай само как да се подсигурим! За наше време това е прекален лукс. Мислех си за твоя генерален. Имаш ли гаранция, че не е свързан със Зимарин, с Амелин, с цялата паплач. Неговите предходници бяха замесени в афери за милиони… Единият със златото, другият с памука. И нишките от аферите водеха право към Кремъл. Извинявай, но изобщо не смятам да уведомявам когото и да било… Освен това понякога ми се струва, че цялата версия е много афиф, боклук работа.
— Винаги повече ме тревожат престъпниците. Със или без униформа. Като Бардин например.
— Имаме ли такива сведения?
— Анализирал съм фактите, представени ми от Белия дом на Елцин. Някаква мощна сила в страната прехвърля пари в западните банки, залива чуждестранните борси с тонове злато и прехвърля военни части към Москва и Питер. При мен идва един от Стария площад. Настоява, че щабът на компартията бил създал институция от тъй наречените „доверени лица“. Сред тях е и Бардин. Тъкмо те разхвърлят по скривалища партийното имущество.
— Плъхове. Бягат от потъващия кораб — каза Романова.
Жените — Ирина, съпругата на Меркулов Олга, заварената му дъщеря Лида — приготвиха всичко в кухнята и компанията седна на палачинки със сладко и чай. Когато късната закуска приключи и Меркулови пристъпиха към разтребване на масата, Ирина се обърна към Романова:
— Александра Ивановна, имам една идея — започна тя нерешително, но внезапно заговори бързо, сякаш се страхуваше, че ще бъде прекъсната и няма да може да се доизкаже. — Аз мога да опитам… да отида при тази… Валерия Зимарина. Имам диплома от консерваторията, мога да давам уроци по пиано, аз и давам де… освен това съм артистична, по сценично майсторство винаги съм имала отличен… Разполагам с всичко необходимо за уроци… записи за начинаещи… Валерия не ме познава, Зимарин също… ще отида в тяхната вила, нека Клава ме препоръча. Ще се опитам да разбера всичко за Кеша…
В стаята настъпи мълчание. Ирина поглеждаше ту към Меркулов, ту към Романова — чакаше решението. Най-накрая шефката се произнесе:
— Нямам право да подлагам на опасност живота ти, Ирина. Но иначе идеята не е лоша.
— Отвратителна идея — твърдо заяви Меркулов, — всяка работа и още повече от този род трябва да се върши от професионалисти, а не от аматьори. Любителите имат навика да се провалят и да провалят цялата работа много по-често от професионалистите.
— Но и тези професионалисти, когато са започвали за първи път, фактически са били аматьори — обади се Ирина.
— Съвсем уместна забележка — съгласи се Романова, но веднага добави: — Макар че лично аз на никой начинаещ не бих възложила да участва в такава операция. Там е вълча яма, за тях човешкият живот не струва и копейка. За тази работа актьорското майсторство и записите не стигат, необходима е професионална ловкост и физическа сила. Така че да приемем идеята за негодна.
Ирина понечи още веднъж да защити хрумването си, каза, че управлявала емоциите си благодарение на автотренинга и това я правело дори по-полезна от опитния агент, но иззвъняването на телефона прекъсна опитите й. Това позвъняване беше първо от последвалите безброй подир него и всички бяха едно от друго по-безсмислени и по-безполезни.