Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
— Имате късмет — каза Хари и държейки Локхарт под прицела на пръчката си, го накара да се изправи на крака. — Ние знаем къде е. Знаем и какво има в нея. Да вървим!
Те изведоха Локхарт от кабинета му и го поведоха надолу по най-близкото стълбище и после по тъмния коридор със светещите надписи на стената към вратата на тоалетната на Стенещата Миртъл.
Пуснаха го да влезе пръв. Хари беше доволен да го види как трепери. Стенещата Миртъл седеше върху казанчето на последната тоалетна.
— А, ти ли си? — каза тя, като видя Хари. — Какво искаш пък сега?
— Да ми кажеш как си умряла — каза Хари.
Цялото изражение на Миртъл се промени — явно никога не я бяха поласкавали с подобен въпрос.
— О, беше ужасно! — каза тя с наслада. — Случи се точно тук. Умрях точно в тази кабинка. Толкова добре си го спомням. Бях се скрила от Олив Хорнби, която ми се подиграваше за очилата. Бях заключила вратата и плачех, когато чух нещо да влиза. Някой каза нещо странно — на някакъв друг език май беше. Но най-много се ядосах, че беше глас на момче. Отключих вратата да му кажа да си върви в мъжката тоалетна и тогава — Миртъл се наду важно-важно и лицето й грейна — умрях.
— Как точно? — попита Хари.
— Нямам представа — сниши глас Миртъл. — Спомням си само, че видях две огромни кръгли жълти очи. Цялото ми тяло някак се сви и се понесох нанякъде… — Тя погледна Хари замечтано. — Но после се върнах. Бях решила да преследвам Олив Хорнби, нали разбираш. О, накарах я да съжалява, че се е подиграла с очилата ми!
— Къде точно видя онези очи? — попита Хари.
— Там някъде — каза Миртъл, като посочи небрежно към умивалника пред тоалетната си.
Хари и Рон се втурнаха натам. Локхарт стоеше встрани, а по лицето му се четеше ужас.
Умивалникът си беше съвсем обикновен. Огледаха го сантиметър по сантиметър, отвътре и отвън, включително тръбите отдолу. И тогава Хари забеляза встрани на един от бронзовите кранове малка драскотина с формата на змия.
— Този кран изобщо не работи — тържествуващо каза Миртъл, когато той се опита да го завърти.
— Хари, говори… — каза му Рон. — Кажи нещо на змийски.
— Ама аз… — напрегна си мисълта Хари.
Единствения път, когато бе успял да говори на змийски, бе пред истинска змия. Той впери очи в малката драскотина и се опита да си представи, че е истинска змия.
— Отвори се! — каза той.
Погледна към Рон, който поклати глава.
Беше го разбрал.
Хари пак се вторачи в змията, като си внушаваше, че е истинска. Мръднеше ли главата си, от светлината на свещите изглеждаше, че змията се движи.
— Отвори се! — повтори той.
Само че не чу думи. Бе издал някакво странно съскане, кранът изведнъж светна с ярка бяла светлина и започна да се върти. В следващата секунда и умивалникът се отмести. След малко той бе изчезнал, откривайки голяма тръба. Отворът й бе достатъчно широк, за да се мушне през него човек.
Рон ахна и Хари го погледна. Той вече бе решил как ще постъпи.
— Слизам долу — обяви решително.
Не можеше да не го направи, след като най-сетне бяха намерили входа към Стаята на тайните, дори да имаше и най-малката, най-безумната надежда Джини да е жива.
— Аз също — каза Рон.
Настана мълчание.
— Ами… аз май не ви трябвам — обади се Локхарт с жалък остатък от старата си усмивка. — Аз ще…
Постави ръка на бравата на вратата, но Хари и Рон насочиха едновременно пръчките си към него.
— Вие ще тръгнете пръв — изръмжа Рон.
Пребледнял при вида на пръчките, Локхарт се приближи до отвора.
— Момчета… — запротестира той с немощен глас, — момчета, каква полза има?
Хари го потупа по гърба с пръчката си. Локхарт провря първо крака си в тръбата.
— Изобщо не вярвам… — опита се да каже нещо, но Рон го бутна надолу и той се изгуби от погледа им.
Хари веднага го последва. Пъхна се бавно през отвора и после се пусна. Все едно че се плъзгаше по безкрайна слузеста тъмна пързалка. Виждаше много тръби да се разклоняват във всички посоки, но никоя не беше широка като тяхната, която се огъваше и правеше завои, накланяйки се все по-стръмно надолу, и той разбираше, че пада под училището, по-ниско дори от подземията му. Зад себе си чуваше как Рон се друсва леко на всеки завой.
И точно когато бе започнал да се тревожи какво ще стане, като се удари в дъното, тръбата стана хоризонтална и той скочи от края й върху мокрия под на тъмен каменен тунел, достатъчно висок, за да могат да се изправят. Малко по-нататък Локхарт вече бе на крака, цял в тиня и бял като призрак. Хари се отдръпна, когато Рон също изфуча от тръбата.
— Сигурно сме на километри под училището — каза Хари и гласът му отекна в черния тунел.