Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Крузенщерн, който беше служил в английския флот, знаеше добре колко жестоко се отнасят с матросите на английските кораби. Знаеше също, че заловения беглец матрос го чака в Англия бесилка.
— А каква полза можем да имаме от вас? — попита той.
— Голяма полза — уверено отговори белият островитянин. — Първо, мога да ви служа за лоцман и да въведа кораба ви в залива Ана-Мария, а тая работа за човек, който не знае прохода между рифовете, не е съвсем лесна. Второ, аз говоря свободно езика на тукашните жители и мога да ви служа за преводач. И трето, аз съм в най-близки роднински отношения с краля. И вие разбирате, сър, че от мене зависи отчасти как ще ви посрещнат туземците.
Робъртс веднага скочи бързо на капитанския мостик редом с Крузенщерн и поведе кораба между розовите коралови рифове в залива Ана-Мария. Той показваше на Крузенщерн дълбоките безопасни места и Крузенщерн виждаше, че без неговата помощ, кажи-речи, трудно щеше да вкара „Надежда“ в залива.
Трябваше да се признае, че Робъртс може да бъде полезен — беше добър лоцман. Но имаше и един биещ в очи голям недостатък — необикновената му бъбривост. Измъчен от тъга по родния си език, сега той мелеше безспир.
— Тук на острова живее още един бял — казваше той. — Французин. Също избягал матрос. Негодник, какъвто светът не е виждал. Заклевам ви, капитане, пазете се от тоя човек. Той непременно ще дойде при вас, ще ви предлага услугите си. Но вие не вярвайте ни на една негова дума и го пъдете.
„Робъртс се бои от конкуренция“ — помисли Крузенщерн и попита:
— А защо да е негодник тоя французин? Какво толкова негодническо е сторил?
— Той всяка минута прави хиляди мръсотии! — заговори Робъртс и изпадна в ярост. — Той иска да ме убие. Той иска да ме скара с островитяните.
— Вие с него сте единствените европейци на острова — каза Крузенщерн. — Това би трябвало да ви сближи. Защо не се помирите?
— Вие не знаете какъв човек е той! — възрази Робъртс. — И аз отначало разсъждавах като вас и много пъти съм му предлагал да се помирим. Но нима може да се живее с него в мир, щом той през цялото време гледа как да ме заколи тихомълком!
„Надежда“ благополучно премина между рифовете и пусна котва посред залива. Мигновено от брега към кораба се спуснаха и заплуваха няколкостотин островитяни.
Те се чувствуваха във водата свободно като на суша, разговаряха, плискаха се, движеха се с необикновена бързина и лекота. Никога още на руските моряци не се бе случвало да гледат такива отлични плувци. Те мъкнеха към кораба за продан кокосови орехи, плодове от хлебно дърво и банани. Дори с тежкия товар те плуваха като риби.
— А не можем ли тук да купим свине? — попита Крузенщерн Робъртс.
Екипажът на „Надежда“ много месеци вече се хранеше само със сланина и мечтаеше за прясно месо.
— Свинете тук са малко и островитяните ги ценят много — отговори Робъртс. — Страхувам се, че няма да ви продадат свине.
Крузенщерн възложи на лейтенант Ромберг и доктор Еспенберг да водят търговията с островитяните. Те показаха на островитяните няколко железни брадви. Островитяните завикаха радостно във водата, като разтърсваха над главите си кокосовите орехи и бананите. Но Робъртс по молба на доктор Еспенберг им обясни, че брадви те могат да получат срещу свине, а за плодовете ще им дават парчета железни обръчи от стари качета. На обръчите те също се зарадваха и на драго сърце даваха за тях плодове. Еспенберг и Ромберг им спускаха с въжета от палубата парчета желязо. Островитяните отвързваха желязото и завързваха за въжетата своите стоки. Търгуваха съвсем честно.
Както хората от каменния век, те изготвяха всичките си сечива само от камък, дърво и кост. Не умееха да добиват метали и затова ценяха желязото извънредно много. „За парче обръч — пише Крузенщерн — те даваха обикновено по пет кокосови или по три и по четири плода от хлебно дърво. Те ценяха това желязно парче твърде скъпо… На малко парче железен обръч се любуваха като деца и изразяваха радостта си със силен смях. Оня, който получаваше такова парче, го показваше на другите, които плуваха около кораба, като тържествуваше и се гордееше с придобитата скъпоценност. Прекомерната им радост беше ясно доказателство, че те бяха имали още малко случаи за получаване на тоя високо ценен от тях метал.“
Търговията продължаваше вече няколко часа, а свине никой не донасяше.