Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Колибата на Тапега не се отличаваше по нищо от останалите жилища на селото. При вратата ги посрещна най-сетне самият крал. Той въведе в тръстиковия си дворец Крузенщерн, Резанов, Головачов, Ромберг, Еспенберг и Робъртс. Останалите руси и всички островитяни бяха принудени да останат на двора: русите — защото дворецът не можеше да ги побере всички, а островитяните, защото кралското жилище беше табу за обикновените хора.
В колибата на краля на рогозки седеше цялото кралско семейство, което се състоеше главно от жени. Кралицата и нейните дъщери, вече възрастни, носеха същото облекло, каквото носеха и мъжете, но телата им не бяха покрити с татуировка. Затова пък ръцете им бяха намазани до лактите с нещо черно и на Крузенщерн в първата минута се стори, че това са ръкавици.
Поканиха гостите да седнат на рогозките редом със стопаните. Жените се усмихваха приветливо. Те с необикновено внимание разглеждаха извезаните със златни нишки мундири на офицерите. Крузенщерн им подари няколко лъскави копчета, ножове и малки огледалца. На копчетата те почти не обърнаха внимание, ножовете предадоха на краля и на огнепалителя, а в огледалцата дълго се гледаха с удоволствие.
Като поседяха малко, всички станаха, излязоха от колибата, влязоха под голям сламен навес, който се намираше в двора, и там отново седнаха на рогозки. Под навеса беше значително по-просторно, отколкото в колибата. Тук се побраха всички руси, които бяха дошли от кораба, и близките на краля островитяни.
Навесът служеше на кралското семейство за столова. Жителите на Нуку Хива никога не обядваха в колибите си, а било под открито небе, било под сламени навеси, които ги защитаваха от дъжд и слънце. Англичанинът Робъртс, както се оказа, често обядваше под навеса на краля, защото беше женен за една от многото кралски дъщери.
Донесоха куп разчупени кокосови орехи, банани и горещи димящи плодове от хлебно дърво. Тапега усърдно гощаваше гостите си. Островитяните ядяха дълго, много и мълчаливо. Личеше си, че считаха яденето за много важна работа. На кралската трапеза не сервираха месо и Крузенщерн още веднъж се убеди за каква скъпоценност островитяните считаха свинете, единствените им домашни животни.
След обеда Крузенщерн стана, благодари, сбогува се, покани краля по-често да навестява кораба и се отправи със своите спътници към брега. Кралят ги изпрати до колибата си, чичото на краля — до края на селото, а кралският огнепалител тръгна с тях и по-нататък.
— Колко бедно живее вашият крал! — каза Крузенщерн на Робъртс, който вървеше до него. — Животът на обикновените островитяни, виждам, слабо се отличава от кралския.
Робъртс се засмя.
— Кралството на Тапега се състои от едно селце — каза той. — На Нуку Хива има всичко пет селца и във всяко — свой крал.
ДВАМАТА РОБИНЗОНОВЦИ
Цялото село — мъже, жени и деца — съпровождаше моряците.
В тълпата Крузенщерн забеляза човек с много странна външност. Този човек, както и всички островитяни, беше гол до кръста, но носеше не къса поличка, както туземците, а скъсани платнени матроски панталони. Черната му брада като кълчища падаше на голата гръд, мустаците му бяха контешки засукани нагоре, а косите му — сплъстени в огромно мръсно кълбо. Изобщо човекът му се стори много по-мръсен и неугледен от останалите жители на Нуку Хива, които често се къпят в морето и са много чисти.
— Кой е този? — попита Крузенщерн Робъртс.
Робъртс се намръщи, лицето му се изкриви от злоба.
— Това е французинът Кабри, сър — каза той, — същият негодник, за когото ви разказвах. Направете се, че не сте го забелязали, капитане, инак ще се лепне към вас и няма да ви остави на мира.
Като се вгледа, Крузенщерн забеляза, че човекът с черната брада наистина е бял. Но кожата му беше покрита с такъв слой мръсотия, че той изглеждаше дори по-черен от островитяните.
— Той гледа към вас, сър — каза Робъртс. — Той иска вие да го извикате. Обърнете се.
И Робъртс показа юмрук на своя враг.
Но Крузенщерн съвсем не мислеше да застава в тази вражда на страната на Робъртс. Той искаше да помири двамата европейци, които живееха на острова. И без да обръща внимание на недоволството на англичанина, той повика с ръка Кабри.