Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Посланикът Резанов пристигна със свитата си едва на 20 юли. Той докара със себе си подаръците — огромни скъпоценни огледала в златни рамки. Тези огледала трябваше да се настанят на „Надежда“ твърде внимателно, за да не се счупят или развалят по пътя.
Посланикът се придружаваше от свита. Тя се състоеше, както беше написано в постановлението на колегията на външните работи, от „благовъзпитани младежи“. Ето техните имена: майор Фредерици, придворният съветник Фос, художникът Степан Курляндцев, докторът по медицина Бринкин и гвардейският поручик граф Фьодор Иванович Толстой.
Всички бяха много озадачени, като научиха, че бяха причислили към „благовъзпитаните хора“ и младия граф Фьодор Толстой. Той беше може би най-неблаговъзпитаният младеж в целия Петербург. Крамолджия, скандалджия, пияница и комарджия, граф Фьодор Толстой беше прочут с това, че много често се биеше на дуели. Застанал срещу дулото на пистолета, проявяваше необикновена храброст. Той се славеше като отличен стрелец и стреляше в своите противници, без каквото и да било съжаление.
Освен доктор Бринкин и художника Курляндцев всички тия „благовъзпитани младежи“ нямаха работа на кораба. Всички те заедно със сандъците и ординарците им трябваше да бъдат настанени в най-хубавите каюти. Крузенщерн, разбира се, съвсем не желаеше да има на кораба си толкова безполезни пасажери, но трябваше да се подчинява. Той още се надяваше, че поне японците не ще пристигнат от Иркутск.
Но след няколко дена куриерите, уморили по пътя немалко коне, доведоха в Петербург петимата японци. Докараха ги в Кронщат и ги настаниха на „Надежда“ в една каюта.
Най-после всичко беше готово. Повече нямаше какво да чакат. На „Надежда“ имаше шестдесет и пет души, на „Нева“ — петдесет и четири. Можеше да тръгнат на път.
Подухна лек ветрец от изток. Двата кораба бавно излязоха в морето.
Това беше на 7 август 1803 година.
В ТИХИЯ ОКЕАН
КРАЙ НОС ХОРН
По познатия път до Англия двата кораба срещнаха силна буря. Това беше нещо като изпитание, изпратено в самото начало на пътешествието — изпитание, което и корабите, и хората издържаха с чест. Като стигнаха Англия, те влязоха в малкото пристанище Фалмът.
На 6 октомври корабите напуснаха Фалмът, излязоха в Атлантическия океан и взеха курс на юг. Въпреки че наближаваше есен, с всеки ден ставаше все по-топло.
На 19 видяха огромна островърха планина, която се издигаше като че ли направо от водите на океана. На върха й блестяха ивици сняг. На моряците не им се вярваше, че там може да има сняг, защото ги мъчеше жега и отдавна вече работеха само по ризи.
Това беше Пико де Тейде.
Вечерта на същия ден „Надежда“ и „Нева“ влязоха в пристанището на градчето Санта Крус — столицата на остров Тенериф и на всички Канарски острови. Беше малко, сънливо испанско градче с бели къщици и лошо направени тесни улици, пълни с пияни монаси, окъсани просяци, магарета, кози и свине.
Ето какво записа Крузенщерн в дневника си за Санта Крус:
„Всеобщата беднота на народа и тълпите шишкави монаси, скитащи нощем по улиците, възбуждат отвращение. Просяци и от двата пола и от всички възрасти, покрити с дрипи и носещи по себе си знаците на всички болести, изпълват улиците заедно с монасите.
Инквизицията господствува тук, както и във всички испански владения, и при това, според уверенията на мнозина, с голяма строгост за свободно мислещия човек. Ужасно е да живееш на такова място, където властта на инквизицията и неограниченото самовластие на губернатора действуват с пълна сила и разполагат с живота и смъртта на всеки гражданин. Тукашният гражданин няма ни най-малка свобода…“
В Санта Крус Крузенщерн се запаси с прясна вода, прясно месо, зеленчуци, с прекрасното тенерифско вино и пусна моряците си да се поразходят и починат.
На 26 октомври двата кораба пак излязоха в морето.
Точно след месец, на 26 ноември, корабите пресякоха екватора и влязоха в Южното полукълбо. Това беше първият случай през цялата история на руския флот, когато руски кораби пресичат екватора. Никога преди това на руски моряци не се беше случвало да отиват толкова далече от родината си.