Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Крузенщерн се убеди, че Робъртс беше прав: беше много трудно да се запасят с прясно месо в Нуку Хива.
В четири часа след обед от брега тръгна голяма лодка, пълна с мъже, и заплава към „Надежда“.
— Кои са тия? — попита Крузенщерн Робъртс.
Русите видяха, че островитяните имат твърде малко лодки и че предпочитаха да се движат в морето с плуване. От брега до кораба не беше никак далеко и всеки островитянин би могъл да преплува това разстояние без всякакъв труд. Крузенщерн се учуди, като видя островитяни, които за такова кратко пътуване са седнали в лодка.
— Крал Тапега иде при вас — каза Робъртс.
Щом лодката дойде до кораба, спуснаха въжената стълба. Тапега се качи на палубата заедно със свитата си.
Той беше към четиридесет и пет годишен. Носеше също такава поличка, каквато носеха останалите островитяни, но цялото му тяло и лицето му бяха покрити с татуировка, изобразяваща листа, странни птици и кичури от банани. По велможите, които го придружаваха, също имаше татуировки, но не толкова пищни и гъсти.
Крузенщерн поведе краля и приближените му към каютата си. В каютата те се държаха важно и благоприлично. Крузенщерн подари на краля нож и двайсет аршина червен плат. Тапега тутакси омота тялото си с плата, както обмотават макара с конец.
В капитанската каюта имаше голямо огледало, което висеше на стената. Това огледало порази и възхити островитяните. След няколко несполучливи опита да се вмъкнат в него, те започнаха да се взират в цепнатината между стената и огледалото, мъчейки се да видят какво има там. Крал Тапега се зарадва на отражението си в огледалото и с наслада се разглеждаше, като вдигаше крака и ръце, приклякваше и гримасничеше. Крузенщерн с мъка го откъсна от това занимание.
„Портретът на жена ми, нарисуван с маслени бои, им направи особено впечатление — пише Крузенщерн. — Дълго време се занимаваха те с него, като изразяваха с разни знаци своето удивление и удоволствие. Къдравите коси, които те вероятно считаха за голяма красота, се харесваха на всеки толкова много, че всеки сочеше към тях.“
В съседната каюта беше окачен кафезът, в който живееха папагалите, купени в Бразилия. Тези папагали им харесаха повече и от огледалото. Те никога не бяха виждали такива пъстри красиви птици. Особено им харесаха червените, завити навътре като куки човки. Кралят каза няколко думи, като се обърна към Робъртс.
— Тапега ви моли да му подарите един папагал — каза Робъртс. — Но аз, сър, не ви съветвам да му подарявате. Той обича да си изпросва.
— Нека вземе — каза Крузенщерн. — Но го попитайте преди това дали не мисли да изяде тоя папагал. Ще му дам птицата само при условие, че ще се грижи за нея.
Но кралят не мислеше да яде папагала. Напротив, той почна подробно да разпитва с какво трябва да се храни и по всичко си личеше, че иска да си го запази. Крузенщерн му подари един малък папагал. Тапега го пое в ръцете си с най-голяма предпазливост.
Когато отново излязоха на палубата, Крузенщерн му показа оръдията и попита чрез Робъртс знае ли кралят какво е това.
— Зная — отговори кралят. — Това е гръм, който разрушава селата.
„На тукашните жители, както се вижда, им се е случило вече да изпитат върху себе си действието на този гръм“ — помисли Крузенщерн.
— Този гръм няма да ти причини никаква вреда, Тапега — каза той на краля, — ако твоите хора не ни закачат.
— Моите хора никога не закачат чужденци — отговори кралят с достойнство, — но се случва така, че чужденците закачат моите хора.
Крузенщерн отведе Робъртс встрани и го попита:
— Откъде имат тези сведения за оръдията?
— Преди пет-шест години тук се отби един английски кораб — отговори Робъртс. — Той се спря при отсрещния бряг на острова. Капитанът на тоя кораб искаше островитяните да му доставят провизии даром. И разбира се, нищо не получи. Тогава той изпрати матросите си на острова да вземат банани и свине. Но островитяните набиха матросите с камъни и ги заставиха да се върнат на кораба. Капитанът се ядоса много, заповяда да стрелят от всички оръдия и унищожи две села. Островитяните запомниха добре канонадата — планините се тресяха дори от тая страна на острова.
Започваше да се смрачава. Кралят взе да се готви да си върви. Крузенщерн му обеща да му иде на другия ден на гости. Разделиха се приятелски.
НА ГОСТИ У КРАЛЯ
На другия ден рано сутринта при кораба дойде лодка. Двама островитяни донесоха на Крузенщерн подарък от Тапега голяма свиня. Свинята, вързана, беше изтеглена с въжета на палубата. Най-сетне Крузенщерн можеше да нахрани екипажа си с прясно месо! Това беше първата свиня, която успяха да получат на Нуку Хива. Той отлично разбираше ценността на кралския подарък — нали островитяните не се съгласяваха да обменят свинете си дори срещу железни брадви.