Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Решиха да отпразнуват преминаването през екватора, както го изисква старинният морски обичай, отдавна тачен от всички флоти в света. Облякоха един весел матрос, Павел Курганов, който според думите на Крузенщерн имаше „отлични способности и дар слово“, като Нептун — древен бог на моретата, прикачиха му дълга брада от кълчища и му дадоха в ръка голям тризъбец. Нептун произнасяше страшни речи; дразнеха го, той гонеше всички с кофа, обливаше ги с вода, размахваше тризъбеца. Всичко това завърши с танци под звездното тропическо небе.
На 18 декември видяха брега на Бразилия. В ония времена Бразилия беше португалска колония. Крузенщерн поведе корабите си край брега на юг и след два дни ги вкара в пристанището на бразилския град Дестеро. Преди осемнайсет години същото пристанище беше посетил Лаперуз.
С единадесет оръдейни изстрела „Надежда“ приветствува града и градската крепост й отговори със салют от единадесет изстрела.
В Дестеро експедицията се задържа цял месец и половина, защото щом корабите влязоха в пристанището и пуснаха котва, стана ясно, че гротмачтата на „Нева“ се беше леко наклонила настрана и пропукала. Беше невъзможно да се продължава пътуването с такава мачта, трябваше да я заменят с нова. А в околностите на Дестеро изобщо нямаше дървета за мачти. Крузенщерн успя да се споразумее с бразилски търговци, които се наеха да доставят подходяща мачта отдалече. А това, разбира се, трябваше да отнеме много време.
Крузенщерн остана поразен от жалкия вид на португалските войници. „Войниците — писа той в дневника си, — въпреки че изпращат от Бразилия в Лисабон всяка година много диаманти, вече дълги години наред не получават заплата.“
Докато чакаше мачтата, Крузенщерн прехвърли по-голямата част от моряците си на брега. Губернаторът, който посрещна русите много приветливо, им даде на разположение крайградската си вила, където можеха да си починат при пълно спокойствие. Учените се заеха с изучаване на природата, а останалите се разхождаха из околностите и почиваха.
Офицерите посрещнаха Новата година на гости у губернатора. Странно беше да посрещнат Новата година в такава гореща и душна нощ. В Южното полукълбо януари е най-горещият месец в годината. В Бразилия има много папагали и дългоопашати маймуни. Папагалът там е такава обикновена птица, както у нас враната или врабчето. За развлечение Крузенщерн купи пет-шест папагала с най-необикновени цветове, сложи ги в една голяма клетка и ги изпрати на кораба си. А граф Фьодор Толстой си купи маймуна, опитоми я и не се разделяше с нея.
Околностите на Дестеро гъмжаха от безброй отровни змии. „Нерядко се учудвах на мнозина от нашите спътници — записа в дневника си Лисянски, — които не се излагаха на никакъв нещастен случай, когато тичаха всеки ден за пеперуди. Тук е пълно с пеперуди, и то най-прекрасните в света. Губернаторът ме уверяваше, че изпращаните от него куриери в Рио де Жанейро, за да избягнат ухапване от отровни змии, които понякога лежали напреко пътя на цели стада, били принудени да препускат на конете с възможната най-голяма скорост… От насекомите най-много ни забавляваха светещите мухи… Като вземеш в ръце три такива мухи, можеш да четеш книга нощем. На самия мен се случи веднъж с помощта на такава муха да намеря в тъмното кърпата си. С тия светещи насекоми толкова са препълнени тукашните места, че от мръкнало до зори тук навсякъде е доста светло.“
В края на януари докараха най-сетне новата мачта и корабните дърводелци започнаха да я поставят. Скоро всичко беше готово. На 4 февруари 1804 година корабите напуснаха пристанището на Дестеро и взеха курс по-нататък на юг.
Крузенщерн бързаше много. Нос Хорн можеше да се заобиколи само през летните месеци — декември, януари и февруари. През останалото време на годината тук бушуват урагани.
С всеки нов ден ставаше все по-студено. Матросите пак се учудваха: наближаваше март, според руските представи — пролетен месец, а времето се разваляше, топлината изчезваше.
Започнаха бурите. Вълните издигаха корабите и ги подмятаха на разни страни. Нерядко „Нева“ и „Надежда“ се губеха от поглед една от друга. Засега успяваха всеки път да се намират, но кой знае дали няма да им се случи дълго време да плават разделени. Когато най-после настъпи затишието, което продължи само няколко часа, Крузенщерн се отправи с лодка към „Нева“.
— Трябва да се уговорим къде ще се срещнем, ако мъглата и бурята ни разделят за дълго — каза той на капитан Лисянски. — На корабите вероятно ще се наложи да изобиколят нос Хорн поотделно.