Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Само трима чужденци покани Крузенщерн със себе си при пътуването. И тримата бяха учени: големият швейцарски астроном Хорнер и двамата германски природоизпитатели Тилезиус и Лангсдорф. Крузенщерн им писа писма и те с радост се съгласиха да вземат участие в експедицията.
По това време правителството възложи на експедицията още едно поръчение: да откара в Япония руски посланик.
Япония, разположена толкова близко до руските владения в Далечния изток, по онова време беше за русите почти неизвестна. Японците не пускаха при себе си европейци. Само на Холандия правеха изключение — холандски кораби имаха право да влизат в японското пристанище Нагасаки.
Русия също искаше да получи такова право за своите кораби. Търговията с тайнствена Япония обещаваше големи изгоди. Пък и трябваше да се съберат сведения за такъв близък и според слуховете могъщ съсед. И руското правителство реши да изпрати с един от корабите на Крузенщерн посланик при японския император за преговори относно условията за една бъдеща търговия.
За посланик Александър I назначи камерхера Николай Петрович Резанов.
Николай Петрович Резанов беше същият оня велможа, който се ожени за дъщерята на търговеца Григорий Шелехов, основателя на Руско-американската компания. След смъртта на Шелехов той, неговият наследник, се оказа един от най-големите акционери в компанията и беше крайно много заинтересован от предстоящата експедиция. Той се зарадва много на възможността да отпътува с Крузенщерн — искаше му се лично да надзърне в търговските операции.
Той не беше глупав човек и разбираше, че не бива да ходи с празни ръце в Япония. По негово настояване Александър заповяда да приготвят подаръци за японския император.
Тук междувременно си спомниха, че в Русия има няколко японци. До Алеутските острови, където живееха руски ловци на зверове, през 1793 година беше довлечено от бурята заблудило се японско рибарско корабче. То се разби в крайбрежните скали, но русите спасиха рибарите. От Алеутските острови тия японски рибари бяха докарани в Иркутск и заселени там.
И ето сега си спомниха за тях.
— Би трябвало да вземем тези рибари със себе си и да ги откараме в родината им — казваше Резанов. — С това ще докажем желанието си да живеем в дружба с Япония и японското правителство ще ни посрещне по-добре.
И към Иркутск препуснаха куриери — за японците.
Най-сетне и двата кораба, предназначени за експедицията, пристигнаха в Кронщатското пристанище. Бяха големи платноходни кораби — единият четиристотин и петдесет тона, другият триста и седемдесет. Предстоеше да им дадат имена. Крузенщерн реши да нарече големия кораб, който щеше да командува той, „Надежда“.
„Надеждата води на път всички моряци“ — казваше той.
А втория кораб, който възложиха да командува Лисянски, нарекоха „Нева“.
В Кронщат започнаха да пристигат моряците, бъдещите спътници на Крузенщерн. За пръв свой помощник на „Надежда“ Крузенщерн назначи опитния моряк Макар Иванович Ратманов. Лейтенанти бяха Фьодор Ромберг, Пьотр Головачов и Ермолей Левенщерн. Освен това на „Надежда“ се оказаха и двама съвсем млади офицери: мичман Фадей Белингсхаузен и мичман Ото Коцебу. Разбира се, тогава никой не можеше да предвиди, че именно на тези двама най-млади спътници на Крузенщерн предстоеше в бъдеще, след много години, да прославят имената си и да станат гордост на руския флот. Никой не подозираше, че ще дойде време, когато Коцебу и Белингсхаузен сами ще водят кораби около света, а Белингсхаузен освен това ще открие цял материк — същия Южен материк, който Кук не успя да открие — Антарктида.
На Лисянски беше разрешено сам да си избере помощници и той взе на „Нева“ двамата лейтенанти Павел Арбузов и Пьотр Повалишин.
Крузенщерн избираше матросите твърде внимателно. Първото му условие беше матросът да пожелае доброволно да дойде на кораба. В ония времена руските матроси бяха крепостни и бяха изпращани на корабите в повечето случаи против желанието им. Крузенщерн знаеше, че такива матроси не са годни за едно трудно и дълго плаване. Той вземаше само желаещите и дори им определяше заплата, случай съвсем не бивал в Русия — сто и двадесет рубли годишно. Желаещите се оказаха твърде много. Корабният лекар на „Надежда“ доктор Еспенберг прегледа всички и избра само най-здравите.
Учените Хорнер, Тилезиус и Лангсдорф също бяха дошли вече в Кронщат. На 10 юли 1803 година започнаха бързо да товарят корабите. Това не беше лесна работа и изискваше много време: освен запасяването с провизии за три години, трябваше да вземат още стоките на Руско-американската компания и подаръците за японския император. Провизиите се състояха от няколко хиляди качета сланина и сухари. Всичко останало, необходимо за изхранване на екипажа, Крузенщерн възнамеряваше да купува в разни пристанища по пътя. За Камчатка и за Аляска Руско-американската компания изпращаше с Крузенщерн шест хиляди пуда желязо, спирт, пушки, барут и много други неща. Всичко това към 6 юли беше натоварено в трюмовете. Корабите биха могли вече да потеглят в открито море, но липсваха подаръците, японците и посланикът.