Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
В същия миг друга групичка демони се насочи към Андер Елеседил. Те разпръснаха гвардейците, които го пазеха, и наскачаха към него като котки. В отчаяния си опит да се защити принцът вдигна жезъла на Елкрис и нападателите му се разбягаха настръхнали, с яростни крясъци. Но Андер изведнъж се оказа сам, обкръжен от всички страни, откъснат от своите. Демоните бяха решени да се доберат до омразния им талисман с цената на всичко и само чакаха сгоден момент.
И тогава един огромен мъж, с набраздено от белези лице и оплискан с кръв, се втурна право към тях, размаха сабята си като обезумял и си проби път до Андер. Демоните се хвърлиха към него разлютени, но Стий Джанс отблъскваше атаките им като скала, докато другарите му не се притекоха па помощ също с извадени мечове. Групата конници със сиви плащове скри Андер от очите на демоните.
Всичко стана така светкавично бързо, че в първия миг принцът дори не можа да разбере какво се е случило. После видя Стий Джанс, който се носеше напред с развети коси, и изведнъж всичко му стана ясно. Волнонаемният корпус, една шепа хора в сравнение с кълчищата от демони, атакуваше. Косата му настръхна, но нямаше време да се чуди. Грабна юздите на един кон, останал без ездач, и се метна отгоре му. Увлечени от примера на водача си, елфите се втурнаха след него, сляха се с бойците на Стий Джанс и подгониха демоните пред себе си, като надаваха оглушителни бикове.
Устремът на волнонаемниците даде кураж на останалите бойци и докато се опомнят, демоните бяха изтикали от склоновете на Кенсроу и повлечени отново към теснината Бейн Дроу. Сега, съвзели се от първоначалния смут, елфите бяха неузнаваеми — решителни и неустрашими. В този момент демоните не само че бяха безсилни пред тях, но дори се видяха и принудени да отстъпят, за да избегнат собственото си унищожение. Побягнаха презглава и не след дълго черните им орляци се скриха зад северните хълмове.
Андер Елеседил седеше в палатката си, съблечен до кръста, а санитарите промиваха раните му. На края на силите си от болка и умора, принцът безмълвно изслушваше пратениците, които се изреждаха да му докладват за състоянието на армията и отделните защитни постове. Палатката се охраняваше от неколцина гвардейци с извадени мечове, а входът й бе осветен от запалени факли, така че и пиле не можеше да прехвръкне, без да бъде забелязано.
Принцът облече туниката си върху стегнатите превръзки и препаса меча си, когато изведнъж в палатката му нахлу Стий Джанс, задъхан с окървавено лице. Всички се втренчиха в него, а пратеникът, който в момента докладваше, замлъкна на средата на думата. Андер се приближи до червенокосия пълководец, стисна му ръката и направи знак да бъдат оставени насаме. Палатката се изпразни и двамата мъже срещнаха погледите си.
— На теб дължа спасението си, генерале — тихо каза принцът. — Не зная как да ти се отплатя…
— За каква отплата говориш, принце? — поклати глава Стий Джанс. — Аз съм войник и изпълних дълга си. Нищо повече.
— И така да е, малцина на твое място биха го направили — уморено се усмихна Андер. — Благодаря ти, генерале. Благодаря ти за всичко. И… още нещо. Кейл Пинданон е мъртъв. Бих искал ти да заемеш мястото му.
Червенокосият смутено помълча, преди да отвърне:
— Но, принце, аз дори не съм елф…
— Никой друг не би бил по-достоен от теб да поведе армията на елфите — твърдо каза Андер. — Пък и… благодарение на теб удържахме Бейн Дроу.
— Не зная дали всички биха одобрили това решение… — замислено поклати глава Стий Джанс.
— Има и такива, които не биха го одобрили — съгласи се Андер. — Но те не биха одобрили никое мое решение, защото в техните очи аз не съм достоен да заема мястото на баща си и брат си. А ти сам каза, че ако се съобразявахме с одобрението на всички…
В този миг в палатката влезе Аланон.
— Е, генерале — довърши мисълта си Андер, — приемаш ли моето предложение?
— Да, принце — отвърна Стий Джанс, този път без колебание.
Друидът ги наблюдаваше с каменно лице и помръкнал поглед. Когато заговори, гласът му бе снижен почти до шепот:
— Разузнавачите се върнаха, принце. Онези, които бяха изпратени на юг от Инисбор, не са се натъкнали на нищо обезпокояващо, но другите, които тръгнаха на север, докладват за цяла огромна армия демони, която се е спуснала на юг покрай източните склонове на Кенсроу и вече трябва да е навлязла в Саранданон.
Андер Елеседил слушаше пребледнял.
— Ето, значи, какъв е бил планът им, принце, от самото начало — продължи друидът, като мрачно поклати глава — да ни прилъжат тук, при Бейн Дроу, а междувременно основните им сили да се промъкнат зад гърба ни…