Камъните на елфите
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Полина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъните на елфите». Краткое содержание книги:
Ще падне ли Забраната? Ще се срути ли затворът, в който преди безброй столетия е прокудено злото?
Така продължава епичната сага за Шанара - омагьосващ разказ за приключения, магия и митове.
С крайчеца на очите си долови лекото одобрително кимване на Аланон.
— Прекалената предпазливост не води до нищо добро, принце — горчиво се изплю Кейл Пинданон. — Баща ти се вслушваше в думите ми…
— В момента обаче аз замествам баща си — сви рамене Андер. — Което ще рече, че той ми е гласувал пълно доверие. А от теб, генерале, очаквам помощ и съвет, не и непрестанна съпротива.
Пинданон пламна и изведнъж посочи към Аланон:
— Ами той? Защо мълчи? Нали и той ти с съветник — нека даде някакво смислено предложение!
— Искаш да знаеш какво мисля аз ли, генерале? — сдържано рече Аланон. — Истината е, че не можете да спрете демоните. Можете само да забавите настъплението им.
— Чудесна възможност, няма що!
— Единствената ви възможност — хладно отвърна друидът. — Целта е да осигурите на Амбърли достатъчно време да изпълни задачата си.
— Не на мене тия — Кейл Пинданон направи горчива презрителна гримаса. — Само не ми казвайте, че съдбата на цялото кралство е в ръцете на едно момиченце! Какво предлагате тогава — да стоим със скръстени ръце и да я чакаме да се завърне?! Ако така твърдят старите легенди, за мен те са пълни измислици!
Стий Джанс, за чието присъствие почти бяха забравили, пръв наруши настъпилото дълго мълчание:
— С ваше позволение, принце…
Андер кимна и той продължи:
— Волнонаемният корпус неведнъж се е сблъсквал с подобни ситуации, в които сме нанасяли на врага съкрушителен удар въпреки численото му превъзходство. Един от старите ни изпитани принципи в такива случаи е никога да не оставяме една-единствена неподвижна линия на защита. А ето и какво точно правим — разделяме се на няколко бързоподвижни отряда, които атакуват врага едновременно от различни страни и се изтеглят веднага, след като нанесат удара. Целта е в редиците на врага да настъпи объркване и силите му да се разпръснат.
— Да, но нали целта е да се удържат позиции — намръщи се Пинданон. — Какво печелите, като се изтегляте непрекъснато?
— Какво ли? Когато редиците на противника са достатъчно разтеглени и разпокъсани, прилагаме нещо като мъртва хватка, ето така — той сключи дланите при основите им и изведнъж ги събра с оглушителен плясък — и нанасяме решаващия удар!
— Как по-точно предлагате да стане това при Бейн Дроу? — заинтригувано го погледна Андер.
— Как ли? Пехотата първоначално ще привлече вниманието, стрелците ще ги причакват от едната страна, конницата — от другата. Увлечени в гонитбата на заека, демоните сами ще влязат в капана.
— А кой ще бъде заекът? — навъсено попита Пинданон.
На устните на Стий Джанс заигра усмивка:
— Как мислите, генерале?
Пинданон сви рамене и промърмори:
— Защо пък да не опитаме… Дано само на заека са му достатъчно дълги краката…
— Колкото до това, не се бойте, генерале. Не се е намерил още някой да му скъса кожухчето…
Андер и Аланон се спогледаха. Друидът кимна.
— Значи това ще бъде планът за защитата на Саранданон — обяви принцът. — Да си пожелаем успех! И той стисна ръка на Стий Джанс и Кейл Пинданон.
Изпитваше огромна благодарност към Стий Джанс и се питаше как ли би завършил спорът с Кейл Пинданон без неговата намеса. Изведнъж му мина през ум, че може би присъствието на Стий Джанс на съвета не беше случайно. Дали пък Аланон, който умееше да предвижда развоя на събитията, не се беше погрижил за това?
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Погребаха Арион Елеседил на разсъмване. Брат му, Кейл Пинданон и няколко десетки гвардейци го изпратиха в последния му път.
Не оставиха знак на гроба, за да не го открият демоните и да се гаврят с тялото. Погребаха го безмълвно, по стар елфски обичай, без надгробни слова и траурни песни, но в очите на изпращачите имаше сълзи и Андер почувства, че след брат му все пак щеше да остане нещо, на което никой не би могъл да посегне, и това беше споменът.
Демоните атакуваха при Бейн Дроу след по-малко от час. Те се стичаха с крясъци откъм северните хълмове като рояк огромни черни скакалци, право натам, където вече ги очакваха стрелците и копиеносците на елфите. Разположени по склоновете на Кенсроу, защитниците на Бейн Дроу ги обсипаха с дъжд от стрели. Първите нападатели се затъркаляха надолу и повлякоха след себе си следващите. Така още в първите минути на битката демоните дадоха стотици жертви и първата им атака бе отблъсната. Пронизителните им писъци огласяха цялата околността черните космати тела се гърчеха от ярост и болка.
И все пак отзад прииждаха такива неизброими пълчища, че в един момент стрелите на елфите се оказаха недостатъчни и бойците се видяха принудени да се изтеглят.