Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Накарах да те проследят! — обади се Клавдия. — Ти често посещаваш дома на Даций. Виждали са те също и с негови хора. Подозирам, че вече си отворила краката си за Мелеагър. Ти си безсърдечна уличница, Агрипина, която предпочита обществото на гладиатори, за да разсее отегчението си. Обичаш всякакви пакости и злосторства, и точно затова Даций успя да те привлече към заговора. Даций си мисли, че контролира повечето от хазартните игри в Рим, даването на пари в заем, високите лихви, но най-вече му харесва да се меси там, където се убива, нали така — няма значение дали са игри с петли, борба или схватката до смърт на двама мъже на арената. Даций и Мелеагър… — Клавдия замълча за миг, — двамата са приятели. Даций решил, че Мелеагър трябва да бъде победителят, VICTOR LUDORUM. Мелеагър е добър боец, навярно един от най-добрите. Даций и приятелите му уредили… как ще го наречеш ти? Двойни облози? Спицерий губи, Муран побеждава. Муран губи, Мелеагър побеждава. Можеш ли да си представиш печалбата, Агрипина? След като парите са в движение и бързо се натрупват при едно изместване на един облог по посока на друг? Разбирам, че могат да се направят милиони, цяло състояние. Ясно ли се изразявам, Агрипина? Между другото, точно това казва и Издирвача Салуст.
— Кой? — устните на Агрипина едва се раздвижиха.
— О, нима не познаваш Салуст? — Клавдия прехвърли камата от едната си ръка в другата. — Е, ти може и да не го познаваш, но той те познава. Наблюдавал те е извънредно внимателно.
— Аз съм свободна гражданка и мога да отивам където си искам. Аз не съм робиня или кръчмарска слугиня!
— Не отричам! — изсмя се Клавдия. — И можеш да си седиш тук и да ме оскърбяваш колкото душа ти иска. Когато хората те видят, казват само „Това е Агрипина!“. Но щеше да им е по-интересно, ако знаеха за познанията ти за любовните заклинания — бръкна в кожената кесия на колана си и извади оттам парче пергамент. — Познаваш ли го? Саморъчно си го писала. „Любовта побеждава Агрипина. Любовта побеждава Спицерий.“
— Дадох му го, това престъпление ли е?
— Не, но отравянето е престъпление. Първо се опита в амфитеатъра и не успя. Смесила си отровата с грима на Спицерий и едва по-късно, когато никой не те е наблюдавал, си пуснала малко в чашата, от която той пи, за да насочиш подозренията към Муран и дори към Полибий. Муран трябваше да убие Спицерий, но не го направи. Отровата, която си използвала — и това ще го потвърди и лекарят Валенс, не е била достатъчно силна. Трябвало е да се просмуче през кожата; аз не знам как действа — Клавдия махна към Валенс. — Може би ще можеш да обясниш на нашия приятел.
— Вярно е! — Валенс не трябваше да бъде подканван, толкова силна беше омразата му към Агрипина. — Един лекар — тихо продължи той — ще отхвърли всички евентуални причини за заболяване или заразяване. Много подробно разпитах Спицерий за деня в амфитеатъра. Предната вечер беше хапнал, а преди да тръгне за арената, пи малко вода. Обаче съвсем малко преди началото на битката твърдеше, че се чувства здрав и сърцат.
— Той изпи виното! — прекъсна го Агрипина. Валенс поклати глава:
— Онова, което ми разказа самият Спицерий, а не някой друг, е, че е усетил първите симптоми, преди да изпие виното.
— Лъжеш! — изкрещя Агрипина.
Валенс наистина лъжеше, но издържа погледа й.
— Ти, кучко, ти си направила точно това, което описа Клавдия. В Рим има жени, които действително се тровят със своите кремове, пудри и масла. Някои от гримовете за очи, които използват, съдържат беладона, а в пудрите им има смъртоносни количества олово и дори арсеник, които могат да разядат лицата им. Трябва да си го забелязвала и по себе си. Тези зловредни вещества навлизат в телесните течности, разяждат вътрешностите и замърсяват кръвта. В утрото, когато Спицерий трябваше да се сражава с Муран, ти си го посетила и си му донесла гримове, примесени с отрова. Спицерий винаги обичаше да изглежда колкото може по-добре. Твърдеше, че ако се е гримирал като жена, това разсейвало противника му. Помниш ли онова утро, Агрипина? Лицето му беше много гримирано. Почувства първите признаци, когато пристигна в амфитеатъра, но не им обърна внимание, защото ги взе за проява на обичайното напрежение. Изпи виното и излезе на арената. Всеки лекар ще ти каже, че смесицата от вино, силна възбуда от страх или удоволствие, съчетана с физическа дейност, може да накара кръвта да препуска. Тогава отровата е оказала въздействието си. Но тъй като не е била напълно всмукана от кожата — Валенс доближи показалеца си съвсем близо до лицето на Агрипина — и поради неговата великолепна физика и подготовка, Спицерий оцеля. Той повърна и това спаси живота му. Междувременно, в подземието зад „Портата на живота“, когато вниманието на всички беше отвлечено от шума около неговото състояние, ти си могла да отидеш до масата и да пуснеш същата отрова в чашата на Спицерий.