Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Всъщност, не мисля — печално се усмихна Валенс, — че си възнамерявала да го убиеш, искала си само да му прилошее и да оставиш Муран да свърши останалото.
Лицето на Агрипина беше посивяло и по него се стичаше пот.
— Нямаш никакви доказателства, ти просто си измисляш!
— Спицерий не си измисляше! — печално отвърна Валенс. — Той твърдеше, че е в добро състояние до момента, когато се гримира. Започна да се чуди, но беше толкова омаян от теб, че не можеше и да помисли, че скъпата му Агрипина иска да го убие. Посъветвах го, както и преди му бях казвал, да не си слага този грим, дори и най-невинните кремове и масла може да съдържат опасна доза! — Валенс тропна с крак. — Отначало помислих, че може да е било и нещастен случай, но… — гласът му се прекърши: — Спицерий отначало се затвори в себе си, силно обезпокоен. Кълнеше се, че никога не е подозирал Муран и очакваше втората битка. Оплакваше се също, че страда от импотентност. Беше импотентен, нали? Разказа ми как си му давала любовно биле, наистина вярваше, че това действа. В Рим има лекове, които наистина могат да излекуват човек от такава болест, поне за известно време. Не е ли така, Нарцисе?
— Онова, което не знаеш, драга — поде сега разказа Нарцис и още по-здраво стисна ръката на Агрипина, — онова, което не знаеш, е, че Валенс изпрати Спицерий при мен. Аз внимателно го прегледах, слабините му, задния отвор. Не напипах никакъв израстък или източник на болест. Мисля, че в деня, когато умря, е отишъл в гладиаторската школа, за да се види с Муран. Преди да отиде там, се е отбил и при теб, но посети и мен. Показа ми онази любовна магия: късчето пергамент и двете сухи хапчета в него, твърдо изпечени като сухар, които се трошат, когато се смесят с вода или вино. Разбира се, отхвърлих ги като пълна глупост, но Спицерий беше непоколебим. Каза, че и преди си му давала любовно биле, смесено с вино, и че не почувствал никакви неприятни последици от него. Взех от това биле, срязах го с ножа си и го сложих на едни везни. Исках после да го проуча, но… — Нарцис елегантно сви рамене, — ти знаеш как става, скъпа, животът е толкова забързан! Не се сетих пак за него, докато Валенс не ми разказа как е умрял Спицерий.
— Агрипина! — Клавдия потупа жената по коляното. — Агрипина! Погледни ме — убийцата се обърна, долната й устна трепереше, дясната ръка така се тресеше, че гривните й подрънкваха.
— Ти каза на любимия си дойде тук! — възкликна Клавдия. — Да не яде, нито да пие много, а да те чака в „Покоите на Венера“; настоявала си, че трябва да се отпусне и да си почине, като смеси билето с виното си, разбира се. И той го направи. Когато лекарят Валенс прегледа трупа на Спицерий, установи, че показалецът на дясната му ръка е лепкав, защото с него е примесил праховете със сладкото вино на чичо Полибий. Нещо повече — продължи описанието си Клавдия, — тъй като Нарцис отчупил малко парче от нея, една от таблетите започнала да се троши. Намерихме следи от прах върху постелята. Бедният, бедният Спицерий! — въздъхна Клавдия. — Седял е там, изпълнен с мисли за Агрипина, с любовната й бележка в едната ръка и отровеното вино в другата.
— Сокът с мирис на горчив бадем е смъртоносна отрова! — заяви Валенс. — Смъртта може да настъпи много бързо, като стрела, попаднала в сърцето.
— Не съм го направила!
Сърцето на Клавдия замря, докато гледаше Агрипина.
— О, не, направила си го! — бързо заяви тя. — Нарцис още притежава част от праха, Валенс знае какво е видял; всичко това е достатъчно, за да те предадем на съда. Виждала ли си някога как наказват отровителите? Представи си само, Агрипина, как Нарцис говори с обвинителите, как Валенс привежда доказателствата, как чичо ми и останалите заявяват, че Спицерий наистина е вярвал, че Муран му е приятел. Тогава ще започнем да търсим из Рим. Точно затова наех Салуст. Той ще открие откъде си купила отровата.
— Не съм я купувала! — издаде се Агрипина. Тя скри лице в ръцете си и високо започна да хълца. — Не съм го направила! — изкрещя тя толкова силно, че Полибий се показа откъм портика. Клавдия му направи знак да се върне.
— Не съм го направила! — повтори Агрипина. Сълзите се стичаха по страните й и се смесваха с грима, като вадеха на показ кожата й.
— Разбира се, че не си! — успокои я Клавдия. — Бил е Даций, нали? Той е купил отровата и твърдял, че е афродизиак, той ти е казал какво да правиш. Ти не си знаела в действителност, нали?