Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Издърпа рапирата и удари няколко пъти протегнатите към него ръце. Жената отново нададе болезнен вик и се отдръпна, но въпреки раните си се опитваше да се надигне.
Докато тя се изправяше, Джеймс скочи към нея, затисна корема й с крак, замахна с факлата и подпали дрехите й.
Само след миг жената се въргаляше по пода и се мъчеше да изгаси обгърналите я пламъци. Едва сега Джеймс успя да огледа по-подробно вътрешността на къщата. Мебелировката бе съвсем оскъдна — грубо скована маса, бебешка люлка, стол и ведро пред огнището. Не се виждаше нищо, което би могло да послужи за скривалище — например скрин, гардероб или шкаф, където да е прибран такъв важен предмет, като съда с душата на вампира.
Джеймс пристъпи напред и надникна в люлката. Това, което видя, го накара да се намръщи: телцето, което бе положено вътре, очевидно бе мъртво от доста време. Съсухрената му кожа се бе изпънала върху крехките кости. Но най-отблъскваща бе червеникавата светлина, която се излъчваше от трупчето.
Джеймс се поколеба, неспособен да протегне ръка към трупа на детето. Все пак успя да преодолее отвращението си и положи длан на сбръчканото му коремче. Усети нещо твърдо под пръстите си. Извади кинжала, преглътна мъчително и заби острието в потъмнялата плът.
В гръдния кош на детето бе положен голям рубиненочервен камък, който сияеше със зъл блясък.
Наложи му се да строши две от ребрата, за да измъкне камъка. Докато свърши, Яжара вече бе застанала на вратата.
— Избих ги всичките… — почна тя, но млъкна. — Какво е това?
— Не съм сигурен, но ми се струва, че бебето е било споменатият съд.
Яжара втренчи поглед в червения камък.
— Значи това трябва да е Камъкът на душата — рече тя. Затвори очи, постоя така за миг, после отново ги отвори. — Усещам присъствие на силна магия, затворена зад стените на камъка. Злото направо извира от него.
— Какво да го правим? — попита Джеймс.
— Изнеси го навън — нареди Яжара. Воят на вълците се приближаваше.
— Побързай! — настоя Яжара. Джеймс изтича през вратата.
Щом се озоваха отвън, Яжара се огледа.
— Натам! — извика тя и посочи малката работилница на дърводелеца. В ъгъла, където се виждаше огнище и наковалня, имаше различни сечива, струпани едно връз друго, докато им дойде редът за поправка.
— Сложи камъка върху наковалнята — нареди Яжара.
Джеймс я послуша. Яжара се огледа, взе един тежък чук и го вдигна.
— Пази си очите! — нареди тя и Джеймс отмести поглед встрани.
Чу се трясък от стоварения върху камъка чук и Джеймс настръхна. Внезапният изблик на енергия му въздейства като пристъп на тежка болест и той едва се сдържа да не повърне. Веднага след това го споходи усещането за невъзвратима загуба, цялото му същество бе завладяно от мъка, изтласкана на свой ред от пристъп на гняв, който накара сърцето му да заподскача, а от очите му да бликнат сълзи.
Той изстена и в същия миг чу мъчителното стенание на Яжара. Отвори очи и забеляза, че младата магьосница се е превила и повръща.
Макар да беше замаян и объркан, воят на приближаващите се вълци бързо го накара да се съвземе. Небето имаше невъобразим вид. Цялото бе покрито със ситни пукнатини, които му придаваха изгледа на напукана стъклена полусфера. Нощта се топеше бързо, сякаш се сипеше на едри парчета от небосвода, за да се разтвори и изчезне, преди да достигне върховете на дърветата. Зад всяко от тези черни парчета грейваше ярка светлина.
После изведнъж настъпи ден.
Воят на вълците секна, заменен от чуруликане на птички.
— Ей това не го очаквах — зачуди се Яжара.
— Не зная дали си го чакала, или не, но аз се радвам пак да видя слънцето — отбеляза Джеймс. Вдигна поглед към огнения диск и добави: — Май наближава пладне.
— Доста неща се случиха за съвсем кратко време — въздъхна тя. — Ела да се върнем при гробницата и да видим какво е станало там.
Прекосиха на бегом селцето и се приближиха към древната гробница. Докато минаваха покрай къщите, забелязаха отвътре да надничат учудени селяни, невярващи, че денят се е завърнал. Неколцина смелчаци дори бяха излезли в дворовете и се споглеждаха с надежда, че животът отново се е върнал в нормалното си русло.
Задъхани и облени в пот от топлината на обедното слънце, двамата стигнаха до гробницата и завариха Солон и Кендарик все така да подпират вратата.
— Къде бяхте? — извика Кендарик.
— Не зная какво направихте, но се получи — заговори монахът. — Тук беше истински ад, а после небето се разпадна. Предполагам, че е ваша работа, нали?