Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Намерихме проклетия камък и го разбихме — обясни Яжара.
— Помислих си, че той ще… умре, когато строшим камъка — подметна Джеймс.
— Не съм специалист по тези неща — отвърна Яжара. — Хилда сигурно знае повече по въпроса. Но съм готова да се обзаложа, че след като счупихме камъка, ще ни е много по-лесно да го убием.
— Не можем ли просто да го оставим затворен вътре, докато не умре от изтощение? — предложи Кендарик.
— Не и ако той е източникът на онова, което неутрализира твоето заклинание.
Кендарик кимна и лицето му помръкна. Той се отдръпна от вратата и се наведе към камъните, които я затискаха.
— Ще ми помогнете ли?
— Защо пък не? — попита Яжара, наведе се и дръпна друг камък.
— Имаме ли план? — попита Солон.
— Трябва да отсечем една от ръцете на Господаря на вампирите — припомни му Яжара.
— Нека ги оставим те да отворят вратата — предложи Джеймс. — Никак не обичат светлината и сигурно ще им е неприятно да я видят. Съвсем наскоро имах среща с един демон, чиято кожа направо изгаряше на слънцето. Може с тях да е същото.
— С по-нисшите вампири сигурно е така — съгласи се Солон. — Но предполагам, че Господарят им най-много да се подразни от светлината.
— Трябва да се опитаме да ги убием един по един, докато излизат — обади се Кендарик и се наведе да отмести последния камък.
Вратата се размърда под натиска на напиращите отвътре вампири.
— Не можем да ги изгорим — замислено каза Яжара. — Поне не можем да изгорим водача им.
— Ами ако го примамим да си подаде ръката? — попита Кендарик.
— Отсичаме я и си плюем на петите.
Солон се изкиска.
— Де да беше толкова просто.
— Може и да изглежда просто — рече Джеймс, — но няма да е никак лесно.
В този миг вратата се отвори и отвътре изскочиха две тъмни фигури.
Джеймс удари първия вампир в гърлото, докато още се олюляваше от ярката светлина. Щом лъчите на слънцето докоснаха кожата му, тя започна да почернява и чудовището нададе болезнен вик.
Вторият вампир се обърна и направи опит да се скрие обратно в гробницата, но беше изтласкан от напиращите зад него. Солон го повали с чука, после същата участ сполетя двамата, които излязоха след него.
Яжара вдигна тоягата си и скоро на входа се въргаляха четири димящи трупа. Джеймс надзърна в сумрака на гробницата. Не се забелязваше никакво движение.
— Мисля, че удари часът да влезем вътре и да се справим с него — каза той, обърна се и погледна Кендарик. — Само ти имаш сабя, която може да сече глави. Когато го повалим, гледай да не отсечеш моята или тази на Солон.
Кендарик пребледня, но кимна.
Джеймс погледна към Яжара и повдигна въпросително вежди. После отново се обърна към Кендарик.
— Ако тя успее да го подпали, тичай при него и бързо му отсечи ръката!
— Коя ръка? — попита Кендарик и избърса с ръкав рукналата от челото му пот.
— Която и да е, ще свърши работа. — Джеймс кимна на Солон и двамата едновременно нахлуха в гробницата. Спряха при първия саркофаг, за да си поемат дъх и да привикнат с тъмнината.
На пода един зад друг бяха подредени три саркофага и Джеймс знаеше, че Господарят на вампирите може да се крие зад всеки от тях. Докато се прокрадваха към втория, изпита внезапно предчувствие.
— Солон, погледни нагоре!
В мига, когато монахът вдигна глава, от тавана скочи нещо огромно, което щеше да се стовари върху него, ако не бе чул предупреждението на Джеймс. Солон се извъртя и стовари тежкия си боен чук върху гърдите на Господаря на вампирите.
Вампирът отхвърча към другия край на помещението и се блъсна в каменната стена. Джеймс се хвърли към него и се опита да го прободе с рапирата и да го прикове към стената, но и този път вампирът се измъкна с невероятна бързина.
В същия момент от тавана скочи втори вампир и внезапно Джеймс се озова притиснат към пода. Миризма на разлагаща се плът изпълни ноздрите му.
— Солон! — извика задъхано той.
С два скока монахът се озова при тях. Сграбчи единия вампир за врата и го запокити настрани. Съществото тупна на осветения кръг до вратата и изпищя, обхванато от агония.
Кендарик използва момента, пристъпи напред и отсече главата на вампира с един удар.
— Наведи се! — извика му Яжара.
Солон се приведе, а Яжара изстреля кълбо от зеленикави пламъци. То се стрелна напред и повали още двама вампири, който започнаха да се гърчат на пода.
Джеймс обаче трябваше да се измъкне от хватката на най-силния от всичките им противници. Макар на ръст Господарят на вампирите да бе колкото едър мъж, ръцете му притежаваха силата на великан и Джеймс усещаше, че е като детска играчка в тях. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да се изплъзне. Имаше чувството, че всеки миг мускулите на врата му ще се скъсат, ала въпреки това се стараеше да държи главата си извърната непрестанно към своя противник. С крайчеца на окото си зърна дългите нокти на вампира точно пред гърлото си…