Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Забелязах — съгласи се Дашка и също погледна Арик.
— Да не сте ги ядосали с нещо, Кавана?
— И да е тъй, не съм го забелязал — отвърна Арик. — Може би Кливерес се изнервя, когато трябва да разговаря с хора от Севкоордското военно разузнаване.
Дашка се засмя, но лицето му беше напрегнато.
— Умно момче — призна той. — Какво направи тя, да не ти показа подписите на Бронски върху нейното копие от споразумението, дето го издейства баща ти? Между другото, къде е многоуважаваният лорд Кавана?
— Нямам представа.
— Си Йятуур също — изсумтя Дашка. — Или поне така твърди.
— Може би затова ни предаде този — предположи Чо Минг. — Да има какво да дъвчем, докато тя прикрива лорда на сигурно местенце.
— Доколкото ми е известно, той не е тук — обади се Арик. — Ще бъда много изненадан, ако се окаже, че се лъжа.
— А, не се и съмнявам — рече Дашка. — Да видим сега дали ще можем да открием нещо. Метни си багажа в каюта номер три и ела в контролната.
Когато влезе в контролната, Арик се изненада. Предната й половина напълно отговаряше на размерите й разположението на контролна зала в кораб от клас „шхуна“. Но задната секция, в която по принцип се разполагаха мониторите на инженерната и животоподдържащата система, бе разширена и оборудвана с учудващо много електронни прибори.
— Добре дошъл в подвижната станция на Севкоордското военно разузнаване — разпери ръце Чо Минг. — Това ти е първо посещение, предполагам?
— Ами да — призна Арик, докато се оглеждаше. Не повече от половината апаратура му се струваше смътно позната; за предназначението на останалата можеше само да гадае.
— Навярно ще ти е и последното — провикна се Дашка откъм пилотското кресло. — Излишно е да ти напомням, че всичко, на което си свидетел тук, попада под закона за Охрана на държавната тайна. Сядай и си слагай колана — току-що получихме разрешение за излитане. И не пипай нищо.
Арик избра креслото до Чо Минг.
— Открихте ли нещо?
— Само, че йикроманците изведнъж се разтичаха като мечка около кошер — отвърна Чо Минг, докато тракаше с пръсти по клавиатурата. — Доста оживен трафик на информация имат — трябва да е десетина пъти по-обемен, отколкото би подхождал на местенце като Формби. Повечето от съобщенията са кодирани — сигурно с правителствени кодове. Нещо със сигурност ги е развълнувало.
Корабът се разтърси.
— Дали пък не е вашето отпътуване? — подметна Арик.
— Кавана, ние плашим хората само когато се появяваме — рече сухо Дашка. — Не и когато си тръгваме.
— И транспортният трафик се увеличи рязко — продължи с доклада Чо Минг. — И най-вече откъм… хм.
— Какво? — попита Арик.
Чо Минг втренчи поглед в един от мониторите.
— Дашка, помниш ли голямата ремонтна работилница, която йикроманците вдигнаха в Северните степи?
— Където предишния път открихме лорд Кавана? Разбира се.
— Изглежда, сега я напускат.
Корабът се издигна плавно над земята.
— Сигурен ли си? — попита Дашка.
— Напълно. В момента обектът е отвъд хоризонта, но улавям отразените сигнали от йоносферата на поне осемдесет корабни идентификационни сигнали. Или излитат, или вече са във въздуха.
Дашка изруга нещо на руски.
— Толкова по въпроса за йикроманските гаранции. Обзалагам се, че се готвят да нападнат мрачанците.
— На такова ми прилича — съгласи се Чо Минг. — Ние какво можем да направим по въпроса?
— Ами нищо — отвърна Дашка. — Освен да пратим спешно съобщение, но дори в такъв случай едва ли ще има достатъчно мрачанци, които да ги посрещнат.
— А миротворческите сили? — попита Арик ядосано. Той също знаеше за техните гаранции — нали баща му ги бе подписал. На всичко отгоре им беше помогнал да си въоръжат корабите. А сега йикроманците се готвеха да подхванат една война, която бе затихнала преди близо четвърт век.
— Доколкото ми е известно, не разполагат с нищо съществено оттук до Мирмидонската платформа на Гранпара — рече Чо Минг. — Или по-точно нищо, което би могло да спре един атакуващ флот.
— Ако атаката вече не е започнала — посочи Дашка. — Нищо чудно това да е втората вълна. Сега вече си обяснявам защо си Йятуур бе толкова нетърпелива да ни прогони. Я провери килватерния детектор — да видим дали ще улови нещо.
— Умно. — Чо Минг се наведе над съседния пулт. — Надявам се, че разполагаме с образци от тахионни килватерни следи на йикромански кораби. В противен случай няма да е никак лесно…