Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Гласът й прозвуча още по-сурово.
- Опасно близо си до това да предявяваш претенции.
- Не исках да покажа неуважение.
Отново чуха тихия й гърлен смях. Беше готов да се обзаложи, че тя се забавлява. Никога не го бе харесвала, макар че не би могъл да я вини за това. Бе сторил достатъчно, за да подхранва антипатията й към него.
- Не искаш да покажеш неуважение ли, боецо? - Робата се раздвижи така, сякаш тя поклати глава. - Напротив, никога не се колебаеш да нанесеш обида или да демонстрираш незачитане, за да получиш онова, което искаш. Това винаги е било твой проблем и точно той ни събра тук тази нощ. - Тя се обърна към останалите братя. - У вас ли е оръжието?
Фюри остави сака на земята, разкопча го и извади тройния камшик. Дългата шейсет сантиметра дръжка беше изработена от дърво и покрита с кафява кожа, потъмняла от потта на множество длани. От единия й край излизаха три стоманени вериги. Всяка една от тях завършваше с висулка с шипове, подобна на борова шишарка.
Тройният камшик беше древно и злокобно оръжие, но изборът на Тор бе мъдър. За да се смята ритуалът за успешен, братята не трябваше да спестят нищо на Рейдж. Не можеха нито да изберат по-леко оръжие, нито да го щадят при ударите. Да бъдат снизходителни, означаваше да накърнят традицията, да омаловажат разкаянието му и да намалят шансовете му за пречистване.
- Така да бъде - каза тя. - Отиди до стената, Рейдж, сине на Торчър.
Той изкачи стъпалата по две наведнъж. Когато премина през олтара, той погледна към свещения череп. Пламъците на свещите играеха по очните кухини и дългите кучешки зъби. Облегна гръб на студения черен мрамор и се залови здраво за прътите.
Скрайб Върджин се приближи до него. Ръкавът й се плъзна към лакътя и разкри ярка светлина, която имаше смътната форма на ръка. През него премина електрическо жужене и той усети как нещо се размести в тялото му, като че ли вътрешните му органи смениха местата си.
- Можете да започнете ритуала.
Братята застанаха в редица. Голите им тела излъчваха сила, лицата им бяха като изсечени от камък. Рот пое камшика от ръката на Фюри и пристъпи напред първи. Движението накара веригите да запеят сладко като птици.
- Братко - каза кралят тихо.
- Господарю.
Рейдж гледаше втренчено в стъклата на слънчевите очила, а Рот започна да върти камшика в широк кръг, за да увеличи силата на удара си. В началото монотонният звук от въртенето беше тих, постепенно се извиси до кресчендо и накрая оръжието се стрелна напред, прорязвайки въздуха. Веригите срещнаха гърдите на Рейдж, шиповете се забиха в плътта му и изтръгнаха въздуха от дробовете му. Той отпусна тежестта на тялото си върху прътите, но задържа главата си изправена. Зрението му се замъгли, после възвърна яснотата си.
Тор бе следващият. Ударът му спря дъха на Рейдж. Коленете му се огънаха, преди отново да поемат тежестта на тялото му. Следваха Вишъс и Фюри.
Всеки път той срещаше пълните с болка очи на братята си с надеждата да облекчи страданието им, но когато Фюри се обърна, вече не можеше да държи главата си изправена. Остави я да падне върху рамото му и видя кръвта, която се стичаше по гърдите и бедрата му и се събираше в локвичка на пода в краката му, отразявайки светлината на свещите. От вида на кръвта му се зави свят. Твърдо решен да остане прав, вдигна лактите си в такова положение, че тежестта на тялото му да се поддържа от ставите и костите, а не от мускулите му.
В последвалата пауза дочу смътно разгорещен спор. Премигна няколко пъти, преди очите му да успеят да се фокусират.
Фюри подаваше камшика на Зейдист, а той отстъпваше ужасено назад. Беше вдигнал високо стиснатите си в юмруци ръце. Пиърсингите на гърдите му проблясваха на светлината на свещите, когато си поемаше дълбоко дъх. Кожата му имаше цвета на мъглата - бе сива и неестествено лъскава.
Фюри заговори тихо и се опита да улови Зи за ръката. Той се обърна рязко, но Фюри не го пусна. Затанцуваха в някакво подобие на мрачен танц из залата. Белезите от камшик, които покриваха гърба на Зейдист, се движеха в такт с мускулите му.
Рейдж си помисли, че подобен подход няма да доведе до нищо. Зейдист, обзет от паника, се затваряше в себе си, подобно на притиснато до стената животно. Трябваше да има друг начин да се стигне до него.
Рейдж си пое дълбоко дъх и отвори уста. Но от нея не излезе нито звук. Опита отново.
- Зейдист... - Слабият му глас накара всички да погледнат към олтара. - Трябва да довършиш започнатото, Зи... Не мога... Няма да издържа още дълго.