Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Посрещна ги висок мъж в черен неопренов костюм.
— Госпожо посланик, аз съм Карл Брант от Австралийската организация за екологично наблюдение. Приятно ми е да се запознаем. Извинете, че съм облечен така, но защитните облекла, които след малко ще си сложим, са много неудобни. Предполагам, че господата са от Съвета за сигурността към Обединените нации?
Тейбър и Мартинес се представиха.
— Много добре. Вижте какво, не желая да ви карам да бързате, но Паларбор е на два часа път и бих искал да пътувам по светло.
— Къде са другите членове на Съвета за сигурност?
— Вече чакат в хеликоптера.
Мексиканският залив
Мик коленичи до стоманената врата на килията и се опита да отвори ключалката с телената щипка, но тя се счупи и се заклещи в ключалката.
— По дяволите!
„Нищо не става. Не мога да се съсредоточа. Трябва да си почина, да поспя.“ Затвори очи, после отново ги отвори. „Не, не трябва да заспивам, а да се опитам да отключа. Борджия скоро ще бъде тук и…“
— Мик?
Гласът го стресна.
— Мик Гейбриъл, чуваш ли ме?
— Тепърман?
Вратата се отвори.
— Едва те намерих. Този кораб е огромен. — Той даде на Мик подвързания в кожа дневник. — Интересно четиво. Но баща ти имаше буйно въображение.
Мик погледна открехнатата врата.
— Знаеш ли, че познавах баща ти? Бях третокурсник в Кеймбридж през шейсетте. Джулиъс изнесе поредица от лекции на тема „Загадките на древния човек“. Помислих, че е гениален. Всъщност тъкмо неговите лекции ме накараха да стана екзобиолог.
Марвин забеляза, че Мик гледа вратата, обърна се и видя щипката, която се подаваше от ключалката.
— Така няма да стигнеш далеч.
— Доктор Тепърман, трябва да изляза оттук.
— Знам. Ето, вземи това. — Марвин бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. — Тук има шестстотин долара. Не са много, но би трябвало да ти стигнат дотам, където отиваш.
— Освобождаваш ме?
— Аз съм само пратеник. Баща ти ми оказа голямо въздействие, но не го обичах чак толкова много.
— Не разбирам.
— Бягството ти е уредено от човек, който ненавижда държавния секретар Борджия.
„Чейни?“ — запита се Мик.
— Значи не ме освобождаваш, защото вярваш на историята ми?
Марвин се усмихна и приятелски го потупа по рамото.
— Ти си добро момче, Мик, но също като баща ти си малко откачен. А сега слушай внимателно. Завий наляво и тръгни по коридора. Ще стигнеш до горната палуба. Там има хангар. На пода са жертвите, които загинаха на петролната платформа. Вземи чувал, скрий се вътре и чакай. След трийсет минути ще дойде спасителен хеликоптер, за да транспортира мъртвите до Мерида.
— Благодаря. А Доминик?
— Приятелката ти е по-добре, но не е в състояние да пътува. Искаш ли да й предам нещо?
— Моля те, кажи й, че ще довърша тази работа докрай.
— Къде ще отидеш?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Може би не. По-добре тръгвай, преди да са затворили и двама ни.
Южна Австралия
Посланик Бекър гледаше през стъклото и внимателно слушаше разговора, който се водеше в задната част на хеликоптера между делегатите от Русия, Китай и Франция. Спенсър Бочин, представителят на Великобритания, се наведе и прошепна в ухото й:
— Трябва да са французите. Само се моля на Бога да не са направили глупостта да продадат оръжието на иранците.
Тя кимна.
— Не биха извършили експеримента без подкрепата на Русия и Китай.
Късно следобед хеликоптерът пристигна в Южна Австралия. Барбара Бекър погледна навън и настръхна от гледката, която се разкри пред очите й.
Районът представляваше огромна овъглена яма, опожарена вдлъбнатина, простираща се докъдето поглед стига.
Карл Брант седна до нея.
— Преди три дни участъкът е бил на четирийсет метра над морското равнище, а сега на някои места е едва метър и половина.
— Как е възможно нещо да изпепели толкова много скали?
Стив Тейбър спря, докато помагаше на доктор Мартинес да си сложи защитното облекло.
— Ако се съди по кратера, който виждаме, бих казал, че експлозията е била подземна и с невероятна мощност.
Брант нахлузи противорадиационното облекло и вдигна ципа на качулката.