Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Денят на змията
Денят на змията - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Денят на змията

Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:

Преди шейсет и пет милиона години на Земята пада астероид, който унищожава динозаврите и необратимо променя еволюцията на живота на нашата планета.
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 161
Перейти на страницу:

— Живо ли беше? — попита Марвин.

— Не знам. Приличаше по-скоро на нещо механично, отколкото органично, на безпилотен самолет. Енергийното поле се развълнува, образува се водовъртеж и после таванът на камерата се отвори и нещото се издигна нагоре и изчезна във фунията.

— Право през фунията? — Чейни недоверчиво поклати глава. — Това са фантастични неща, доктор Розен.

— Съзнавам го, но ви уверявам, че всичко е истина.

— Капитане, огледахте ли подводницата на този човек?

— Да, сър. Електрониката е блокирала, а корпусът е очукан.

— Как стигнахте до извънземния кораб? — попита Марвин.

Мик погледна екзобиолога.

— За пръв път споменавате, че е извънземен кораб. Това са останките от обекта, който преди шейсет и пет милиона години е паднал на Земята, нали, докторе?

Марвин повдигна вежди в недоумение.

— И радиосигналът от космоса е трябвало да активира животоподдържащата система на кораба.

Тепърман изглеждаше смаян.

— Откъде знаете всичко това?

— Истина ли е? — недоверчиво попита капитан Лус.

— Твърде вероятно е, капитане, макар че според онова, което току-що ни разказа доктор Розен, изглежда, извънземната животоподдържаща система никога не е преставала да работи. Капсулата, за която спомена доктор Розен, трябва да е продължила да функционира, поддържайки живота на съществото в някакъв вид защитен статус.

— И космическият сигнал го е активирал — довърши мисълта му Мик.

Чейни го погледна подозрително.

— Откъде знаете толкова много за това извънземно същество?

На вратата се потропа и в стаята влезе помощник-капитанът Къртис Брод.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, капитане, но трябва да говоря с вас насаме.

Лус стана и двамата излязоха.

— Доктор Розен, твърдите, че онова същество ще унищожи света на двайсет и първи декември. Откъде знаете това?

— Както вече казах, доктор Тепърман, съществото общува с мен. Намеренията му не бяха изказани с думи, но бяха съвсем ясни.

— Съществото ли ви предаде по телепатичен път датата двайсет и първи декември?

— Не. — Мик протегна ръка към бележките на капитана, прегледа ги и небрежно махна щипката от листата. — Цял живот съм изследвал предсказанието на маите, както и пет-шест древни паметници, намиращи се на различни места по планетата, които свързват присъствието на злото с края на света. Датата двайсет и първи декември фигурира в календара на маите. На този ден човечеството ще бъде заличено от лицето на Земята. Преди да ми се изсмеете, трябва да знаете, че календарът е точно астрономическо средство…

Чейни потърка очи. Търпението му се изчерпваше.

— Не говорите като биолог, докторе, а предсказанието на маите никак не е забавно. На петролната платформа загинаха много хора и аз искам да знам какво ги е убило.

— Вече ви казах. — Мик незабелязано пъхна щипката в колана си.

— И как влязохте в извънземния кораб?

— На около километър и половина от централния тунел има двайсет и три дупки, наредени в съвършен кръг в морското дъно. Спътничката ми и аз насочихме подводницата към една от дупките. Всмука ни огромна турбина, която…

— Турбина! — Тепърман отново повдигна вежди в недоумение. — Невероятно. Каква е функцията на турбината?

— Предполагам, че служи за вентилация. Миниподводницата се заклещи в перките. И когато роторите заработиха, за да изтеглят водата от камерата, бяхме изхвърлени в морето.

Капитан Лус се върна в стаята. Изражението му беше иронично.

— Вицепрезидент Чейни, имаме проблем, който обяснява много неща. Оказва се, че доктор Розен не е такъв, за какъвто се представя. Истинското му име е Майкъл Гейбриъл и миналата седмица е избягал от психиатрична клиника в Маями.

Чейни и Марвин погледнаха насмешливо Мик, но той твърдо се взря в очите на вицепрезидента.

— Не съм психичноболен. Излъгах за самоличността си, защото полицията ме преследва, но не съм луд.

Капитан Лус показа факса, който държеше в ръката си.

— Тук пише, че единайсет години сте били в клиниката след инцидент с Пиер Борджия.

Чейни отвори широко очи.

— Държавният секретар Борджия?

— Борджия обиди баща ми и го унижи пред колегите му. Не можах да се сдържа. Борджия манипулира съдебната система. Вместо да излежа присъда за нападение, той направи така, че да ме изпратят в психиатрична клиника.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 161
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)