Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Марвин Тепърман се ухили и потърка очи.
— Пътуването ме успива.
Лейтенантът отвори вратата, отдаде чест и поведе двамата мъже към вътрешността на ракетоносача.
— Сър, капитан Лус ви чака в стаята за инструктаж…
— Още не. Първо искам да видя труповете.
— Веднага ли, сър?
— Да.
Лейтенантът го заведе в големия хангар. На пода бяха наредени чували с трупове.
Чейни бавно тръгна от чувал на чувал — спираше до всеки, за да прочете името на етикета.
— Господи…
Коленичи до един от чувалите и дръпна ципа. Ръцете му трепереха. Той се вторачи в бледото безжизнено лице на Брайън Додс, после протегна ръка и приглади кестенявите къдрици на челото му. Очите му се насълзиха.
— Как се случи това?
— Не сме сигурни, сър. Човекът, който може би знае, е в стаята за инструктаж и чака да разговаря с вас.
Чейни вдигна ципа на чувала и се изправи.
— Заведи ни при него.
Мик лапна последната хапка от сандвича с пуешко и сирене и отпи глътка безалкохолна бира.
— Пооправи ли се? — попита капитанът.
Мик кимна. Макар да беше изтощен, храната, горещият душ и чистите дрехи бяха повдигнали духа му.
— Казваш, че името ти е Майкъл Розен и си хидробиолог, който работи в Тампа, така ли?
— Да, сър. Наричайте ме Мик.
— И си открил обекта под нас? Как?
— Със СПАН. Това е система за подводно наблюдение…
— Знам какво е СПАН. А жената с теб?
На вратата се потропа. Мик вдигна глава и видя вицепрезидента, който влезе в стаята, придружен от по-нисък и по-възрастен господин с тънки мустаци и сърдечна усмивка.
— Добре дошли на борда, сър. Съжалявам, че не ни посещавате при по-приятни обстоятелства.
— Капитане, това е доктор Марвин Тепърман, екзобиолог от Канада. А кой е господинът?
Мик протегна ръка.
— Доктор Майкъл Розен.
— Доктор Розен твърди, че е влязъл с подводница в обекта под нас.
Чейни седна до масата.
— Разкажете ни.
Капитан Лус погледна бележките си.
— Доктор Розен описа обстановка, която прилича на Дантевия „Ад“. Казва, че изумруденозелената светлина се излъчва от мощно енергийно поле с източник камера под морското дъно.
Чейни се вторачи в Мик.
— Какво се е случило със „Сцила“?
— Петролната платформа — поясни Лус. — Наблюдателният пост, разположен над дупката.
— Енергийното поле създаде мощен водовъртеж, който сигурно я е разбил.
Лус широко отвори очи и натисна копчето на вътрешния телефон.
— Свържете ме с мостика.
— Да, сър. Тук е Ричардс…
— Пуснете шамандурите със сензорите и после преместете кораба един километър на изток.
— Слушам, сър. Един километър на изток.
Мик погледна капитан Лус, после вицепрезидента.
— Преместването на кораба няма да е достатъчно, капитане. Намираме се в ужасна опасност. Там долу има форма на живот…
— Форма на живот! — Марвин подскочи на стола. — Нещо там долу още е живо? Но как е възможно? Как изглежда?
— Не знам.
— Не го ли видяхте?
— Беше скрито в огромна капсула.
— Тогава как разбрахте, че е живо? Мърдаше ли?
— Съществото общува с мен по телепатичен път. Притежава способността да прониква в мислите и дори в най-дълбоко скритите спомени в подсъзнанието ни.
Тепърман стана. Не можеше да сдържа вълнението си.
— Невероятно. Какви мисли комуникира?
Мик се поколеба.
— Съществото проникна в спомен за покойния ми баща. Споменът… не беше приятен.
Чейни се наведе напред.
— Казахте, че сме в ужасна опасност. Защо? Заплаха ли е онази форма на живот?
— Повече от заплаха. Ако не унищожим съществото и кораба му, всеки мъж, жена и дете на тази планета ще умре на четвърти ахау… на двайсет и първи декември.
Марвин престана да се усмихва. Чейни и капитанът се спогледаха, после отново се вторачиха в Мик, който усети напрежението в очите на вицепрезидента.
— Откъде знаете това? Съществото ли ви предаде по телепатичен път заплахата?
— Видяхте ли някакво оръжие? — попита капитанът.
— Не съм сигурен. Нещо се освободи. Не знам какво беше. Приличаше на огромен уродлив прилеп, но не размахваше крилата си, а само се издигна от езеро от течна сребриста енергия…