Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— В резервоарите на тези костюми има кислород за трийсет минути.
Тейбър даде на помощника си гайгеров брояч.
— Марти, сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб?
— Ще се оправя.
Помощник-пилотът се присъедини към тях и помогна на Брант и Мартинес да се наместят на седалките, свързани с кабел за хидравличен механизъм.
— Господа, в слушалките ви има предаватели. Ще можете да комуникирате с нас и помежду си. Ще трябва да освободим седалките ви, щом стъпите на земята. — Той отвори плъзгащата се врата на товарното помещение. — Хайде, спускайте ги.
Петимата посланици се събраха да гледат. Мартинес почувства как сърцето му сякаш подскочи в гърлото, когато прекрачи прага и увисна на петдесет метра над земята. Затвори очи и усети, че се завъртя, докато го спускаха.
— Добре ли си, докторе?
— Да, Брант. — Мартинес отвори очи и погледна гайгеровия брояч. — Засега няма радиация, но е много горещо.
— Не се притеснявай. Защитните облекла би трябвало да ни предпазят.
— Би трябвало? — Мартинес погледна надолу. Към него се издигаше бял пушек, който замъгляваше стъклото на шлема му. „Още три метра…“
— Чакай! Спри, спри! — Мартинес прибра колене до гърдите си, опитвайки да не се допира до разтопената повърхност. — Вдигнете ни!
Двамата престанаха да се спускат и увиснаха над нажежената до бяло, топяща се при температура шестстотин и петдесет градуса земя.
— Вдигнете ни още три-четири метра — извика Брант.
— Какъв е проблемът? — чу се в слушалките гласът на Барбара.
— Повърхността кипи. Това е врящ котел от разтопени скали и морска вода — с нервен писклив глас отговори Мартинес. — Ще направим изследванията оттук. Ще отнеме само минута.
Плътният глас на Тейбър го накара да подскочи.
— Има ли радиация?
Мартинес погледна брояча.
— Не. Чакай малко. Открих аргон-41.
— Това не е страничен продукт от разпада на плутония — обади се Брант.
— Не, това е краткотраен активиращ продукт на чистия термоядрен синтез. Онова, което е изпепелило този район, трябва да е било някакво хибридно ядрено оръжие. — Мартинес погледна гайгеровия брояч на колана си, после анализира газовете, издигащи се отдолу. — Брей. Нивото на въглеродния двуокис надвиши скалата.
— Това е разбираемо — каза Брант. — Равнината е съставена от варовик, който, както знаеш, е природен склад за въглероден двуокис. При изпаряването на земята се е образувал облак от въглероден двуокис. Всъщност извадихме късмет, че южните ветрове са го издухали към океана, далеч от градовете.
— Има и високи нива на хидрохлоридна киселина.
— Сериозно? Странно.
— Да, Брант, цялото това нещо е много странно. И страшно. Вдигнете ни. Видях достатъчно.
Летището в Мерида Мексико
Транспортният хеликоптер се приземи с трясък. Мик отвори очи, пое дълбоко въздух, надигна глава и се огледа.
Около него бяха натрупани шейсет и четири зелени найлонови чувала с труповете на екипажа на „Сцила“. Той чу, че вратите изтракаха, легна и вдигна ципа на чувала. Вратата се отвори и се чу гласът на пилота:
— Ще бъда в хангара. Кажи на хората си да внимават, амиго.
Последва разговор на испански. Мъжете започнаха да разтоварват чувалите. Мик лежеше неподвижно.
Изминаха няколко минути. После един камион изръмжа и се отдалечи.
Мик смъкна ципа на чувала, надникна през отворената врата на товарното помещение и забеляза вагонетката, която се бе насочила към хангара.
Измъкна се от чувала, скочи от спасителния хеликоптер и хукна към изхода на летището.
През есента на 1977 година двамата с Мария се върнахме в Централна Америка. Съпругата ми беше бременна в шестия месец. Отчаяно се нуждаехме от средства, затова решихме да предадем трудовете си на университетите в Кеймбридж и Харвард, като внимателно пропуснахме информацията за присъствието на извънземната раса от човешки същества. Смаяни от работата ни, университетските власти ни отпуснаха пари, за да продължим проучванията си.
Купихме си каравана и тръгнахме да изследваме руините на маите. Надявахме се да разберем коя е пирамидата в Централна Америка, която художникът от Наска е нарисувал в пустинята, както и да намерим средство да спасим човечеството от предсказаната гибел.
Въпреки ужасяващото естество на мисията ни, годините, прекарани в Мексико, бяха щастливи. Най-радостният миг беше раждането на сина ни Майкъл, който се появи на бял свят на Коледа сутринта, в малка болница в Мерида.