Първото семейство

Слезе долу от частния им апартамент. Имаше на разположение редки два часа свободно време, така че информира шефа на персонала си, че иска да излезе. Правеше го всеки ден, откакто получи писмото, но се бе наложило да тропне с крак — никакви кортежи. Само една лимузина и една кола за охраната. Наложи се да настоява.

Не беше „Кадилак 1“, или „Звяра“, както го наричаше охраната — петтонното возило, което може би щеше да издържи и на ядрен удар и което използваха за президента и съпругата му, когато пътуваха заедно. Всъщност Джейн Кокс не обичаше да пътува със „Звяра“. Стъклата бяха дебели колкото телефонен указател и вътре не проникваше никакъв звук. Имаше чувството, че се задушава, сякаш бе под вода или на друга планета.

Трима агенти се качиха при нея в лимузината, а в джипа отзад имаше още шестима. Не бяха доволни от положението, но поне донякъде ги успокояваше мисълта, че никой нямаше представа, че в колата е първата дама. Много лимузини тръгваха от Белия дом по всяко време, а в публичния график на първата дама този ден нямаше излизания. Въпреки всичко бдителността им не намаляваше, докато се движеха по улиците на Вашингтон.

По нейно нареждане колата спря на отсрещната страна на улицата, срещу невзрачна поща в югозападната част на града. Оттук през стъклото на витрината се виждаха редиците с пощенски кутии до едната стена. Джейн Кокс уви шал около главата си и нахлупи отгоре шапка. Очите й бяха скрити зад тъмни очила. Вдигна и яката на връхната си дреха.

— Госпожо, моля ви… не сме проверили вътре — предупреди шефът на охраната.

— Не сте проверявали нито веднъж, откакто започнах да идвам тук, и не се е случило нищо особено.

— Но, ако нещо се случи, госпожо… — Млъкна. Напрежението ясно се четеше в очите му. Ако нещо се объркаше, щеше да се прости с кариерата си. Останалите от охраната също бяха разтревожени. Никой от тях не искаше да загуби работата си.

— Казах ви вече. Ще поема цялата отговорност.

— Но това може да е капан.

— Ще поема цялата отговорност.

— Но нашата работа е да ви пазим.

— А моята работа е да вземам решения във връзка със семейството си. Можете да гледате от колата, но не можете да излизате от нея по никакъв повод.

— Госпожо, бъдете сигурна, че ако нещо ви застраши, ще изляза от колата.

— Добре, ще го преживея някак.

Веднага щом първата дама слезе от лимузината, агентът изруга и добави едва чуто: „кучка“.

Всички агенти в двете коли, включително четирима, които използваха мощна оптика, се бяха залепили за стъклата и наблюдаваха как първата дама влиза в пощата отсреща. Без Джейн Кокс да знае, вътре вече бяха отишли трима агенти на Сикрет Сървис, облечени като случайни клиенти, плюс още двама, които пазеха задния вход. Службата умееше да се справя със своенравни и независими по дух членове на първото семейство.

Джейн отиде направо до пощенската кутия, отвори и не намери вътре нищо. Върна се в колата след по-малко от минута.