Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Ариа опъна назад рамене и първа се втурна в гората, протегнала ръце напред. Емили тръгна след нея, а Хана се помъкна последна. Мокрите листа се търкаха в голите й глезени. Голите, грапави клони дращеха ръцете й и от раничките веднага започваше да тече кръв. Емили се спъна в неравната земя и простена. Когато Хана погледна нагоре, не можа да види небето. Гъстите клони се бяха събрали като навес над главите им, затваряйки ги в капан.
Някой отново изхленчи. Ариа се спря и погледна надясно.
— Насам — прошепна тя, сочейки с пръст. Бледата й ръка сияеше в тъмнината. Тя повдигна дългите поли на роклята си и хукна. Хана се втурна след нея, цялата трепереща от ужас. Клоните продължаваха да дерат голата й кожа. Някакъв гигантски бодлив храст внезапно изникна пред нея. Тя не осъзна, че се е спънала в корените му, докато голите й колене не се удариха в земята. Главата й се заби в калта. Нещо в дясната й ръка изхрущя. Прониза я заслепяваща болка. Тя се опита да не изкрещи, стисна здраво зъби и замижа.
— Хана. — Стъпките на Ариа заглъхнаха. — Добре ли си?
— Добре… съм. — Очите на Хана все още бяха здраво стиснати, но болката беше започнала да отшумява. Тя се опита да раздвижи ръката си. Успя, само че я усещаше изтръпнала.
Те отново чуха хленча. Прозвуча много близо.
— Просто я намерете — каза Хана. — След минута съм при вас.
Ариа и Емили не помръднаха. Хленченето започна все повече да наподобява силен плач.
— Вървете! — извика им настоятелно Хана.
Тя бавно се претърколи по гръб и бавно започна да раздвижва краката и ръцете си. Виеше й се свят, а земята миришеше на кучешки изпражнения. Вратът й започна да изтръпва от студа. Стъпките на Емили и Ариа се чуваха все по-слабо, докато изчезнаха съвсем. Дърветата се местеха насам-натам, като че ли бяха живи.
— Момичета? — извика слабо Хана. Никакъв отговор. Хленчът беше прозвучал сравнително близо — къде се бяха изгубили?
Високо над главата й се чу ревът на самолет, мигащата му светлина едва се забелязваше. Избуха бухал, ниско и ядосано. В небето не се виждаше никаква луна. Внезапно през главата й мина мисълта, че постъпката им е адски глупава. Бяха излезли навън, сами в гората, заради някакво съобщение, което сигурно точно Иън им е изпратил. Беше ги подмамил също толкова лесно, колкото и Спенсър. Откъде да знаят дали Иън не се крие някъде наблизо в сенките, готов да изскочи и да нанесе своя удар? Защо не изчакаха да се появи Уайлдън и да дойде тук с тях?
Храстите около просеката започнаха да се поклащат. Листата прошумоляха под нечии тежки стъпки. Сърцето на Хана щеше да изхвръкне от гърдите й.
— Ариа? — Никакъв отговор.
Изпука съчка. После още една. Хана се обърна по посока на шума. Забеляза нещо между храстите и затаи дъх. Ами ако Иън се криеше точно тук?
Тя се надигна на лакти. От дърветата изскочи една фигура, отмествайки клоните от пътя си. В гърлото на Хана се зароди писък. Това не беше Ариа или Емили… но не беше и Иън. Хана не можа да познае дали е момче или момиче, но който и да беше, изглеждаше доста слаб и може би малко по-нисък от нея. Фигурата се спря за миг насред просеката и се вторачи в Хана, сякаш изненадана от присъствието й. С дръпнатата ниско над очите качулка и лице, напълно скрито в сянката й, фигурата напомни на Хана за Смъртта.
Тя се опита да седне, но тялото й се свлече безпомощно в калта. „Край — помисли си тя. — Сега ще умра“.
В този момент фигурата вдигна пръст към устните си.
— Ш-ш-шт!
Хана заби нокти в калната, полузамръзнала земя, зъбите й тракаха от страх. Но фигурата отстъпи няколко крачки назад. След това, просто ей така, тя се обърна и изчезна тихомълком, без въобще да се чуят стъпки. Сякаш всичко беше просто сън.
33.
Някой знаеше твърде много
Хленчът продължаваше да се чува по-близо, след което се отдалечаваше, сякаш се отразяваше в някакво огледало. Ариа тичаше през гората, без да гледа накъде отива или колко надалеч е стигнала. Когато се огледа, осъзна, че домът на семейство Хейстингс е останал някъде назад — през дебелите, преплетени клони едва мъждукаше жълтеникавата светлина над портата.
Когато стигна до една плитка клисура, тя замръзна на място. Дърветата наоколо бяха изкривени и увити едно в друго. Точно пред нея едно се беше разцепило на две, оформяйки нещо като седалка между стеблата си. Дори когато Ариа, Али и останалите бяха приятелки, те рядко идваха на разходка в гората. Един от малкото пъти, в които Ариа беше минавала оттук, беше когато се промъкна в къщата на Али, за да открадне знаменцето за „Капсулата на времето“.