Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
— Кой го е взел? — попита Мона, попивайки всяка дума.
Хана сви рамене.
— Сигурно някой извратеняк, който е направил олтар на Али в спалнята си. Обзалагам се, че това е причината никой да не донесе парчето, за да бъде заровено заедно с „Капсулата на времето“ — най-вероятно онзи все още заспива с него в ръце. Или всеки ден го пъха в бельото си.
— Пфу! — Мона се сгърчи от отвращение.
Разговорът с Мона се проведе в началото на осми клас, точно след началото на поредната игра „Капсула на времето“. Три дни по-късно Хана и Мона заедно намериха парче от знамето, скрито в един от томовете на енциклопедията в роузуудската библиотека. Все едно бяха намерили златен билет в „Чарли и шоколадовата фабрика“ — сигурен знак, че животът им щеше да се промени. Те го декорираха заедно, надписаха го с големи печатни букви „ХАНА И МОНА ЗАВИНАГИ“. Сега имената им бяха заровени в земята, чудесна метафора за това в какъв фарс се превърна приятелството им.
Хана се отпусна върху дивана и от очите й бликнаха сълзи. Само да можеше да изтича до игрището зад „Роузууд дей“, да изрови капсулата от онази година и да изгори тяхното парче от знамето. Само ако можеше да изгори всеки един спомен от времето им заедно.
Приглушената светлина, която струеше от лампите над главата й, се отразяваше в снимката. Когато отново я погледна, Хана се намръщи. Очите на Али имаха форма на бадем, а лицето й беше ужасно подпухнало. Внезапно момичето от снимката заприлича на имитация на Али, извърната няколко градуса наляво. Но когато Хана примигна, от снимката отново я гледаше познатата Али. Хана притисна длани към лицето си с чувството, че по кожата й пъплят червеи.
— Ето къде си била.
Тя извика и се обърна. В стаята влезе баща й. Той не беше облечен с костюм, както повечето мъже тук, а с кафяви панталони и син пуловер.
— Татко! — ахна тя. — Не знаех, че ще идваш тази вечер.
— Нямах намерение — каза той. — Отбих се само за малко.
Зад него се виждаше някаква сенчеста фигура. Тя беше облечена в бяла рокля без презрамки, носеше чисто нова гривна с кристали „Сваровски“ и сатенени обувчици „Прада“. Когато пристъпи към светлината, сърцето на Хана спря. Кейт.
Хана се ухапа от вътрешната страна на бузата. Но разбира се — Кейт беше изтичала при доведения си татко и му беше разказала всичко. Трябваше да го предвиди.
Очите на господин Мерин блестяха.
— Казала ли си наистина на приятелите си, че Кейт има… херпес? — Той предъвка последната дума.
Хана се сви на дивана.
— Да, но…
— Какво ти става, за Бога? — попита рязко господин Мерин.
— Тя щеше да ми причини същото! — извика Хана.
— Не, нямаше! — възрази страстно Кейт. Френският й кок се беше развалил и няколко кичура падаха върху раменете й.
Хана зяпна от изненада.
— Чух те в петък като говореше по телефона: „Моментът почти настъпи! Ще се получи! Чакам го с нетърпение!“. И след това… се изхили гадно! Знам какво си намислила, затова не се преструвай на идеална и невинна!
Кейт изписка безпомощно.
— Не знам за какво говори тя, Том.
Хана се изправи и се обърна към баща си.
— Тя иска да ме унищожи. Също като Мона. Двете работят заедно.
— Да не си се побъркала? За какво говориш? — Кейт разпери отчаяно ръце.
Господин Мерин повдигна рошавите си вежди. Хана скръсти ръце на гърдите си и отново погледна към снимката на Али. Тя като че ли беше вперила поглед в нея, подсмихваше се и въртеше очи. Хана искаше да я обърне на другата страна — или дори още по-добре, да я накъса на парчета.
Кейт ахна силно.
— Чакай малко, Хана. Когато си ме чула вчера, аз в спалнята си ли бях? Имаше ли дълги паузи между думите, които изричах?
Хана застина.
— Ами, да. Така се случва, когато говориш по телефона.
— Не говорех по телефона — спокойно отвърна Кейт. — Репетирах репликите си от училищната пиеса. Получих роля — ако беше поговорила с мен, щях да ти кажа! — Тя поклати изненадано глава. — Чаках те да се прибереш у дома, за да се позабавляваме. Защо ми е да заговорнича срещу теб? Мислех, че сме приятелки!
Джаз групата на долния етаж спря да свири и всички започнаха да ръкопляскат. От кухнята се носеше силна миризма на синьо сирене, която разбуни стомаха на Хана. Кейт беше упражнявала репликите си?