Мис Порочна

— Помните ли как Иън гледаше тренировките ни? — Тъкмо казваше една красива азиатка с дълги обеци. — През цялото време си мислех, че ни гледа, защото Мелиса играе, но може да е било заради Али.

Емили наостри уши. Стоеше тихо и се преструваше, че не ги слуша.

— Той беше в класа ми по естествени науки — прошепна друго момиче, брюнетка с много къса коса и чипо носле. — Когато правихме дисекция на свински зародиш, той го намушка така, сякаш наистина му правеше удоволствие.

— Да, само че всички момчета се държаха така с тях — напомни й друго момиче, отвори сребристата си чантичка и измъкна оттам пакетче дъвки. — Помните ли Дарън? Измъкваше вътрешностите им така, сякаш бяха спагети!

И двете потрепериха. Емили сбърчи нос. Защо всички изведнъж започнаха да повтарят колко страховит е бил Иън? Като че ли пишеха наново историята. Не можеше да повярва и на онова, което Иън беше казал на Спенсър — че е харесвал Али много повече, отколкото тя го е харесвала, че никога не би я наранил. Защо просто не си го признаеше? Нямаше по-силно доказателство за вината му от това, че беше избягал от процеса.

— Емили?

Зад нея застана полицай Уайлдън с разтревожено лице. Беше облечен с изгладен черен костюм и вратовръзка, вместо с полицейската си униформа, въпреки че Емили предположи, че в сакото му е скрит пистолет. Тя неспокойно потрепери. А последно беше видяла Уайлдън на паркинга в края на града, когато казваше по телефона на някого_ да стои настрани_. Дори не можеше да си спомни дали го е видяла в съда предишния ден, но сигурно е бил там.

Левият клепач на Уайлдън нервно потрепваше.

— Виждала ли си Спенсър?

— Преди около половин час. — Емили бързо приглади роклята си с надеждата, че няма толкова да си личи, че последните няколко минути е лежала на пода и се е прегръщала с момче. Тя погледна назад към останалите роузуудски момичета, но те се бяха изнизали. — Защо?

Уайлдън потърка гладко избръснатата си брадичка.

— На всеки трийсет минути трябва да броя присъстващите, за да съм сигурен, че никой няма да изчезне. И никъде не мога да я намеря.

— Сигурно е горе в спалнята си — предположи Емили. Като че ли тази вечер никоя от тях не беше в настроение за купон.

— Вече проверих. — Уайлдън потропа с пръсти по чашата си с минерална вода. — Сигурна ли си, че не е споменавала нещо за излизане навън?

Емили го погледна и внезапно си спомни първото му име. Дарън. Онези роузуудски момичета току-що бяха споменали някой на име Дарън, който брутално изкормил свинския зародиш. Сигурно е ставало дума за него.

Тя често забравяше, че Уайлдън не е много по-голям от нея — той се беше дипломирал заедно със сестра й и Иън. Не беше примерен ученик като Иън, а негова пълна противоположност, от типа, който всяка седмица биваше наказван. Невероятно, как се бяха променили нещата: Иън е убиецът, а Уайлдън — доброто ченге.