Мис Порочна

Хана се сви така, сякаш Емили беше забила игла в ръката й.

— Само разни глупости за доведената ми сестра. Нищо важно.

Емили започна да си играе със сребърния си медальон с формата на риба, а челото й се покри със ситна пот. Ами ако А. не беше Иън… но не беше и имитатор? Когато Емили разбра, че Мона е била първият А., тя беше абсолютно изненадана. Вярно, че Али и останалите се държаха отвратително с нея, но те се държаха така с много хора. Хора, които Емили дори не си спомняше! Ами ако някой друг — някой от тях — беше също толкова сърдит, колкото и Мона? Ами ако беше някой от хората в същата тази стая?

Тя бързо огледа всички в голямата стая. От библиотеката излязоха Наоми Циглър и Райли Улфи и впериха погледи в тях. Мелиса Хейстингс избегна погледа й и ъгълчетата на устните й увиснаха надолу. Скот Чин тихомълком насочи фотоапарата си към Емили, Ариа и Хана. А Фай Темпълтън, някогашната най-добра приятелка на Мона, която беше обсебена от йо-йо, се спря насред пътя си към библиотеката, погледна през рамо и хладнокръвно срещна погледа на Емили.

В този миг тя си спомни нещо от деня, в който прочетоха обвинението на Иън. След като заседанието приключи с отказ да пуснат Иън под гаранция, те излязоха от съдебната зала щастливи, че вече всичко е приключило. Но тогава Емили забеляза една фигура в лимузината, паркирана пред сградата на съда. Очите, които гледаха през прозореца, й се сториха толкова познати… но Емили се опита да се убеди, че те са просто продукт на въображението й.