Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
— Тя знае, че не трябва да излиза навън — рече твърдо Емили, връщайки се към действителността. — Ще отида горе, за да проверя. Сигурно е някъде там. — Тя леко повдигна роклята си и стъпи на първото стъпало, като се опитваше да успокои треперещите си ръце.
— Чакай! — извика Уайлдън.
Тя се обърна към него. Над главата му висеше един натруфен, сложно изработен полилей, и от светлината му очите на Уайлдън изглеждаха почти резедави.
— Ариа и Спенсър казаха ли ти, че са получили нови есемеси?
Стомахът на Емили се сви.
— Да…
— А ти? — попита Уайлдън. — Получавала ли си?
Емили кимна леко.
— Получих два, но откакто Иън изчезна, не съм получавала.
Неопределено изражение премина през лицето на Уайлдън.
— Емили, според мен не е Иън. Момчетата, които пазеха къщата на Иън, я претърсиха изцяло. Нямаше никакви мобилни телефони, а всички компютри и факсове бяха изнесени оттам, преди да го пуснат под гаранция. Така че не виждам начин да ви е изпращал съобщенията. Опитваме се да разберем откъде идват, но още не сме открили нищо.
Стаята се завъртя пред очите й. Съобщенията не са били от Иън? В това нямаше никаква логика. Пък и щом беше успял толкова лесно да се измъкне от къщи и да посети Спенсър, значи може и да е намерил начин да изпраща съобщения от някакъв таен телефон. Може да го е скрил в някое изсъхнало дърво или неизползвана пощенска кутия. А може някой да го е скрил вместо него.
Емили погледна Уайлдън изненадана, че не се е сетил за това. И след това изведнъж се усети — Спенсър не му беше казала за посещението на Иън.
— Всъщност има начин да е бил Иън — започна тя с треперещ глас.
Скритият в сакото на Уайлдън телефон започна да звъни и я прекъсна.
— Почакай. — Той вдигна показалец. — Трябва да се обадя.
Той се извърна настрани, подпрян на масата. Емили раздразнено изръмжа. Тя огледа стаята и забеляза Хана и Ариа да стоят до една огромна абстрактна картина с пресичащи се кръгове. Ариа подмяташе нервно краищата на белия шал, който беше увила около раменете си, а Хана непрекъснато прокарваше пръсти през косата си, сякаш имаше пърхот. Емили се запъти бързо към тях.
— Виждали ли сте Спенсър?
Ариа поклати глава, изглеждаше объркана. Хана изглеждаше също толкова замаяна.
— Не — отвърна тя с монотонен глас.
— Уайлдън не може да я открие — продължи настоятелно Емили. — Претърсил е къщата няколко пъти, но е изчезнала. Освен това разбрах, че не му е казала за Иън.
Хана сбърчи нос и очите й започнаха да се разширяват.
— Много странно.
— Спенсър сигурно е някъде в къщата. Не може просто така да изчезне. — Ариа се изправи на пръсти и се огледа.
Емили се обърна към Уайлдън. Той прекъсна за миг разговора си, за да отпие глътка вода. След това остави чашата на масата и отново вдигна телефона.
— Не — излая енергично той в говорителя.
Емили отново погледна приятелките си и стисна здраво изпотените си длани.
— Момичета… смятате ли, че е възможно този нов А. да е някой друг? А не… Иън? — попита ги тя.
Хана се напрегна.
— Не.
— Трябва да е Иън — рече Ариа. — Напълно естествено е.
Емили се втренчи в неподвижния гръб на Уайлдън.
— Уайлдън току-що ми каза, че са претърсили къщата на Иън и не са намерили нито телефони, нито компютри, нищо. Според него Иън не е човекът, който изпраща есемесите.
— Но кой би могъл да бъде? — извика Ариа. — Кой друг би искал да ни причини това? Кой друг знае къде сме и какво правим?
— Да, А. очевидно живее в Роузууд — настоя Хана.
Емили се размърда, закрачи напред-назад по луксозния вълнен килим.
— Откъде си толкова сигурна?
Хана несъзнателно прокара ръце по голата си ключица, втренчена безизразно в големия панорамен прозорец.
— И аз получих едно-две съобщения. Тогава не знаех дали са истински. В едното от тях се казваше, че А. е израснал в Роузууд, също като нас.
Очите на Емили се разшириха, сърцето й заби лудо.
— В съобщенията ти казваше ли се нещо друго?