Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Очите на господин Мерин потъмняха — Хана не го беше виждала такъв.
— Нека изясним нещата, Хана. Съсипала си репутацията на Кейт заради нещо, което си чула през вратата? Дори не си си направила труда да поговориш с нея за това какво е имала предвид или какво е правила, просто си решила да действаш и си разказала безсрамната лъжа на всички.
— Помислих, че… — започна Хана, но изведнъж се сепна. Така ли беше направила?
— Този път стигна твърде далеч. — Господин Мерин поклати тъжно глава. — Опитах се да бъда мил е теб, особено след всичко, което се случи през есента. Опитах се да ти повярвам. Но този път няма да ти се размине, Хана. Не знам как сте живели с майка ти, но аз няма да позволя подобни неща да се случват в моята къща. Наказана си.
От мястото си Хана можеше да види всяка малка бръчица около очите на баща си и новите посивели коси. Преди баща й да ги напусне, той нито веднъж не я беше наказвал. Каквото и да правеше, той просто разговаряше с нея за това, докато тя не разбереше в какво е сбъркала. Но като че ли на тези дни беше сложен край.
Тя усети огромна буца в гърлото си. Искаше да попита баща си дали си спомня разговорите им. Или как добре се бяха забавлявали заедно. Искаше й се да го попита защо онзи път в Анаполис я беше нарекъл „малко прасенце“. Това въобще не беше забавно — не може да не го е знаел. Но може би това не го интересуваше? Стигаше му Кейт да се забавлява. От мига, в който Изабел и дъщеря й се бяха появили в живота му, той винаги вземаше страната на Кейт.
— От сега нататък ще общуваш само с Кейт — каза господин Мерин, изпъвайки пуловера си. Започна да изброява на пръсти: — Никакви момчета. Никакви приятелки на гости. Никакъв Лукас.
Хана зяпна.
— Какво?
Господин Мерин спря следващите й думи с поглед.
— Няма да сядаш при други хора в стола на обяд — продължи той. — Никакво мотаене с другите момичета преди, или след училище. Ако искаш да отидеш в мола, Кейт ще дойде с теб. Ако искаш да отидеш на фитнес, Кейт ще дойде с теб. Или ще започна да ти вземам нещата. Първо колата. После чантите и дрехите. Докато не започнеш да разбираш, че не може да се отнасяш така с хората.
Устата на Хана започна да се схваща. Тя беше сигурна, че всеки момент ще припадне.
— Не можеш да постъпиш така! — прошепна тя.
— Мога. — Господин Мерин присви очи. — И ще го направя. И знаеш ли как ще разбера дали нарушаваш правилата? — Той млъкна и погледна към Кейт, която му кимна. Двамата сигурно го бяха обсъждали и преди. Може би дори Кейт го беше предложила.
Хана се вкопчи в облегалката на дивана. Сега всички в училище обсъждаха Кейт — заради това, което Хана беше казала. Ако Хана отиде на училище с Кейт и се движи само с Кейт, хората ще започнат… да говорят. Могат да си помислят, че и Хана има херпес! Вече си представяше прякорите, които щяха да им измислят: валтрексовите лисици. Пъпчивите сестри.
— О, Господи! — прошепна тя.
— Наказанието ти започва от утре — каза господин Мерин. — Можеш да използваш остатъка от вечерта, за да обясниш на приятелите си, че повече няма да можете да се виждате. Очаквам те вкъщи след един час. — И без да каже нищо повече, той хвана Кейт за ръката и я изведе от стаята.
Хана се обърна замаяно на другата страна. В това нямаше никакъв смисъл. Как може да е бъркала толкова много за онова, което чу през вратата на Кейт? Думите й звучаха толкова зловещо. Толкова очевидно! И противното й кискане… Трудно й беше да повярва, че Кейт просто е репетирала за някаква си смотана училищна продукция на „Хамлет“.
Хамлет. В главата на Хана светна крушка.
— Чакай малко — извика тя.
Кейт рязко се обърна, като едва не се блъсна в натруфената лампа от „Тифани“, която стоеше на масата до вратата. Тя повдигна въпросително вежди.
Хана бавно облиза устните си.
— Ъ-ъ-ъ, коя роля ще изпълняваш в „Хамлет“?
— Офелия. — Кейт изсумтя надменно, най-вероятно беше решила, че Хана няма представа коя е Офелия.
Но Хана знаеше. Беше прочела „Хамлет“ през зимната ваканция, най-вече за да разбере шегичките от типа: „Хамлет иска мама“, които всички в класа й по литература си разменяха. Никъде в петте части на пиесата крехката, емоционална Офелия не изричаше думи, които дори най-малко да напомнят: „Моментът почти настъпи! Чакам го с нетърпение!“. Нито пък се кискаше злобно. Кейт беше излъгала безсрамно за това, че е репетирала ролята си, а баща й веднага беше захапал стръвта, куката и кордата.