Половин свят

Отец Ярви пое ръката ѝ и тя, с неочаквана за жена сила, го притегли към себе си:

— Но да сме наясно, не обещавам нищо.

— В последно време почти не се интересувам от обещания. Ако искаш да подчиниш някого на волята си, по-добре му предложи каквото иска, вместо да го караш да дава клетви. — Ярви отскубна ръката си от нейната. — По „Божествена“ ще бъде студено. На твое място бих си взел топли дрехи.

Докато вървяха обратно по тъмния коридор, отец Ярви постави длан на рамото на Бранд:

— Справи се добре.

— Но аз почти не говорих.

— Така е. Но мъдрият се познава по това, че знае кога да си мълчи. Ще се изненадаш да разбереш колко много умни хора така и не научават този урок.

Сюмаел чакаше при решетката:

— Получи ли каквото искаше?

Ярви застана пред нея:

— Всичко, което исках и повече, отколкото заслужавам. Но, както изглежда, сега ще го оставя зад гърба си.

— Съдбата понякога е жестока.

— Обикновено е.

— Можеш да останеш.

— Можеш да дойдеш с мен.

— Но в края на краищата, всеки е това, което е. Аз съм съветник на императрицата.

— А аз — пастор на крал. Всеки със своя товар на раменете.

— И когато те чака товар за вдигане… — Сюмаел се усмихна.

— По-добре вдигай, вместо да се жалваш.

— Ще ми липсваш, Ярви.

— Имам чувството, че оставям зад гърба си частица от себе си.

Двамата останаха за момент така, приковали очи в тези на другия, после Сюмаел пое дълбоко дъх:

— На добър път. — Тя се обърна, изпъна гръб и се отдалечи.

Отец Ярви се подпря на желязната решетка с изкривено като от болка лице и се свлече на нея. Бранд почти му подаде ръка, но си спомни за това по какво се познава мъдрият и си замълча. Малко след това пасторът се изправи.

— Събери екипажа, Бранд — каза той. — Чака ни дълъг път.