Половин свят

— Аз и един не съм побеждавал.

— Веднъж те видях да се биеш.

Той спря и я погледна:

— Така ли?

— Когато беше крал, видях те да се биеш с Киймдал в квадрата. — Ярви я зяпна, като никога сварен неподготвен. — И когато загуби, поиска втори двубой, но изпрати избрания щит на майка ти да се бие вместо теб. И Хюрик навря физиономията на Киймдал в пясъка.

— Воинът се бие — промърмори Ярви. — Кралят заповядва на други да се бият за него.

— Очевидно, пасторът също.

Той започна да маже нещо по бузите ѝ и раните започнаха да щипят.

— Сега се сещам коя беше. Тъмнокосото момиче сред момчетата около квадрата.

— Още тогава беше умен и хитър мъж.

— Нямах избор.

— Пътуването ти до Първия сред градовете се оказа по-успешно, отколкото някой бе очаквал.

— Благодарение на теб. — Той размота дълго парче превръзка. — Ти успя да направиш нещо, което с дипломация никога нямаше да постигнем. Издейства ни съюз с империята. Почти се радвам, че не те пребихме с камъни. Освен това си спечели награда. — Ярви почука с пръст по елфическата гривна, чиято светлина прозираше през ръкава ѝ.

— Щях да я върна, ако можех да я разкопчая.

— Скифър казва, че закопчалката повече не може да се разтвори. А аз казвам, че трябва да я носиш с гордост. Може и повече да не съм син на майка си, но кръвта ѝ още тече в жилите ми. Аз помня дълговете си, Трън. Също както ти твоите.

— Последните няколко дни имах много време за размисъл и припомняне на всякакви неща. Припомних си Тровенланд.

— Още един съюз, на който не смеехме да се надяваме дори.

— Май ти става навик да се сдобиваш с такива под път и над път. Мислех си за човека с отровата.

— Мъжът, когото уби?

Трън се вгледа в бледосините му очи:

— Твой човек ли беше?

Отец Ярви не остана изненадан от въпроса, но нито потвърди, нито отрече. Започна да превързва главата ѝ, сякаш въобще не я чу.

— Някой умен и лукав мъж като теб — продължи Трън, — който отчаяно се нуждае от съюзници и познава избухливия нрав на крал Фин, спокойно би могъл да нагласи нещата.

Той забоде игла през превръзката.

— И някое опърничаво момиче, трън в задника на целия свят, което нищо не разбира, спокойно може да се забърка в плановете му.

— Възможно е.

— Явно имаш ум в главата си. — Отец Ярви прибра внимателно останалите превръзки и ножа в чантата си. — Значи трябва да знаеш, че един умен и лукав мъж никога не разкрива плановете си. Дори пред приятели. — Потупа я по рамото и се изправи. — Кътай тайните си по-пестеливо и от запасите от зърно за зимата, казваше някога учителката ми. Сега си почини.

— Отец Ярви? — Той спря на прага и се обърна — … кой можеше да пие от водата в онази бъчва?

Със светлината зад гърба му бе просто тъмен силует на фона на светлия отвор на вратата и Трън не можеше да види лицето му.

— Някои въпроси е добре да не бъдат задавани, Трън. И още по-добре, да не получават отговор.