Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— А, отец Ярви! — Скаер опъна напред крака и веригата тръгваща от желязната окова на единия ѝ глезен издрънча по пода. — Дошъл си да злорадстваш ли?
— Може би малко. Можеш ли да ме виниш за това? Все пак, заговорничела си срещу императрица Виалайн, опита се да я убиеш.
Майка Скаер издиша тежко през стиснати зъби:
— Нямам нищо общо с това. Баба Вексен ме изпрати тук да се погрижа това надуто, арогантно създание, дюк Микедас, да не направи някоя глупост.
— И как е, справи ли се? — попита Ярви.
Тя повдигна демонстративно веригата и я пусна обратно в скута си.
— Сам знаеш, пасторът винаги дава най-добрия съвет, но накрая владетелят прави каквото реши. Този за какво си го довел, да ме плаши ли? — Сините очи на майка Скаер се насочиха към Бранд и въпреки решетката, той настръхна. — Никак не е страшен.
— Напротив, доведох него за твое успокоение. Страшният ми човек пострада малко, убивайки седем мъже, докато спасяваше императрицата и така направи плановете ти на пух и прах. — Бранд си замълча и не каза, че той беше убил двама от мъжете. Не се гордееше с това, освен това не мислеше, че така искаха да чуят хората историята. — Но тя се оправя бързо. Може пък по-късно да я доведа да те сплаши.
Майка Скаер извърна поглед:
— И за двама ни не е тайна, че за мен няма да има „по-късно“. Трябваше да те убия в Амвенд.
— Да, помня, искаше да разпилееш вътрешностите ми за храна на враните. Но какво каза тогава Гром-гил-Горм: „Защо да убиваш нещо, което можеш да продадеш?“
— Първата грешка, която допусна с теб. Втората беше, че ти се довери.
— Е, и той като крал Удил е истински воин, а воините предпочитат да действат, вместо да мислят. Именно затова се нуждаят от пастор до себе си. И именно затова той има такава остра нужда от теб в момента. И затова, подозирам аз, баба Вексен побърза да те отстрани от мястото ти до него.
— Не мисля, че ще получи каквато и да е помощ от мен оттук насетне — отвърна майка Скаер. — Ти, баба Вексен и дюк Микедас се погрижихте за това.
— О, не съм напълно убеден — каза Ярви. — До седмица поемам обратно по „Божествена“. Връщаме се в земите около Разбито море. — Той нацупи устни и почука замислено по тях с показалец. — И като пристигнем у дома, няма да ни е кой знае какъв проблем да изпратим един от пътниците на кораба ми по-нататък до Вулсгард, прав ли съм, Бранд?
— Никакъв проблем — отвърна Бранд.
Ярви повдигна учудено вежди, сякаш идеята току-що го бе осенила:
— Може би ще се намери място на кораба ни за майка Скаер?
— Разделихме се с една мистериозна, гологлава жена. — Бранд сви рамене. — Отваря ни се място за друга.
Пасторът на Горм ги изгледа изпод свъсени вежди. Беше заинтригувана, колкото и да не ѝ се искаше да го покаже:
— Не си играй с мен, момче.
— Никак не ме бива в игрите — каза Бранд. — Имах кратко детство.
Майка Скаер размърда бавно дълги ръце и крака, изправи се и босите ѝ стъпала изшляпаха по пода. Тръгна към решетката и когато веригата ѝ се опъна, спря и се наведе напред. Светлината на факлата заигра по изпитото ѝ, потънало в сянка лице.
— Предлагаш ми обратно живота ми ли, отец Ярви?
— Откривам го в ръцете си и не виждам друга полза от него там.
— Хм. — Майка Скаер повдигна вежди. — Много апетитна стръв. И в нея не се крие желязна кукичка, така ли?
Отец Ярви на свой ред се доближи до решетката и лицата им се озоваха на една педя разстояние:
— Имам нужда от съюзници.
— Срещу Върховния крал? Че какви съюзници мога да ти намеря аз?
— Имаме ванстерландец в екипажа ни. Добър човек. Силен зад греблото. Силен в стената от щитове. Прав ли съм, Бранд?
— Силен зад греблото. — Бранд си спомни как Фрор ревеше с пълно гърло „Песен за Бейл“ от билото на хълма над „Божествена“. — Силен в стената.
— Гледайки го да се бие рамо до рамо с мъже от Гетланд, осъзнах колко много си приличаме — каза Ярви. — Молим се на едни и същи богове, под едно и също небе. Пеем същите песни, на един и същ език. Заедно опъваме гръб под все по-тежкия хомот на Върховния крал.
Майка Скаер изви презрително устни:
— И ти ще ни освободиш от теглото, така ли?
— Защо не, ако така ще освободя Гетланд. Не ми допадна робския нашийник на капитан на търговска галера. Този на точещ лиги в Скекенхаус дърт глупак ми допада още по-малко.