Половин свят

Трън обходи с език непознатата повърхност на вътрешността на устата си, загрубяла и крива от шевовете, наведе се и изплю розова плюнка на земята.

— Кръв мога да ти обещая. — Тя изпъна крак и изкриви от болка лице, а елфическата гривна проблесна в ярко лилаво. — Но в момента за тренировка не мога да мисля.

Скифър седна срещу нея, преметна една ръка през рамото ѝ, а с другата потърка собствената си, остригана до кожа глава.

— Повече никога няма да тренираме заедно, гълъбчето ми.

— Какво?

— Чака ме работа за вършене. Прекалено дълго време прекарах далеч от синовете, дъщерите и внуците ми. Пък и сега само пълен глупак би се осмелил да твърди, че не съм изпълнила желанието на отец Ярви. Направих те смъртоносна. Или ако не друго, помогнах ти сама да станеш смъртоносна.

Трън прикова очи в Скифър и изпита странното усещане на празнина в стомаха.

— Тръгваш ли си?

— Нищо не е вечно на този свят. Но сега поне мога да ти кажа неща, които преди не можех. Имала съм всичко на всичко двайсет и двама ученика, но с нито един от тях не съм се гордяла така, както с теб. Нито един от тях не вложи твоето усърдие. Никой не се научи така бързо. Никой не показа кураж като твоя. — Тя се облегна назад и стисна с две ръце раменете на Трън. — Ти доказа, че си силна, както отвън, така и отвътре. Верен спътник. Страховит боец. Спечели уважението на другарите ти и страха на враговете си. Изиска го от тях. Измъкна го от тях.

— Но… — смотолеви Трън, стъписана и зашеметена от комплиментите така, както никога от ударите ѝ. — Аз имам още толкова много да уча…

— Истинският боец се учи докато е жив. Но най-добрите уроци са онези, които сам себе си научаваш. Време е сега ти да бъдеш учителят. — Скифър ѝ подаде секирата си, онази с гравираните на пет езика думи по облото острие. — Това е за теб.

Трън винаги бе мечтала да притежава оръжие като това. Достойно за герой от песните оръжие. Взе го, положи го в скута си и сведе поглед към лъскавата стомана.

— За боеца всичко е оръжие — промърмори тя. — Какво ще правя без теб?

Скифър се наведе към нея, стисна още по-силно раменете ѝ и прикова искрящи от вълнение очи в нейните:

— Каквото поискаш! Всичко, което поискаш! Приличен пророк съм и предвиждам велики дела в бъдещето ти! — С всяка следваща дума гласът ѝ се извисяваше, все по-силен и все по-силен. Тя вдигна един крив показалец към небето. — Ще се срещнем отново, Трън Бату, ако не от тази, от другата страна на Последната врата и аз ще тръпна от вълнение, слушайки за подвизите ти и ще се пръскам от гордост, че съм изиграла макар и малка роля в извършването им!

— Ще се гордееш и още как — отвърна Трън, преглъщайки сълзите си. Беше презирала тази странна жена. Беше я мразила и страхувала от нея. Проклина името ѝ през целия път по „Божествена“ и „Непристъпна“. Но сега я обичаше като майка.

— Грижи се за себе си, гълъбчето ми. Но най-вече, бъди готова. — Ръката на Скифър се стрелна напред, но Трън я сграбчи преди да успее да я зашлеви.