Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Лош късмет — промърмори Досдувой и поклати бавно глава. — Тъкмо намираш добри приятели и те си отиват от живота ти. — Лош, много лош късмет…
— Оо, стига си се вайкал за този твой лош късмет, гигантски дръвник такъв! — сопна се Сафрит. — Съпругът ми извади лош късмет като го отвлякоха в робство. Но той не се отказа и се бори до последно да се върне при мен. Никога не изгуби надежда, умря в битка на живот и смърт и спаси другарите си по гребло.
— Така си беше — каза Рълф.
— Спаси ми живота — добави отец Ярви.
— А ти после спаси моя и този на сина ми. — Сафрит сръга Досдувой в рамото и сребърните гривни на ръката му издрънчаха. — Виж колко много имаш! Сила, здраве и богатство! И приятели, които един ден може да се върнат в живота ти!
— Така е, кой знае кого ще срещнеш по криволичещата пътека към Последната врата? — промърмори Рълф и се почеса замислено по брадата.
— Това е добър късмет, проклетнико, не лош! — продължи Сафрит. — Благодари на който бог решиш, за всеки ден живот.
— Въобще не го бях погледнал откъм тази му страна — каза Досдувой и сбърчи замислено чело. — Оттук насетне ще се старая първо да мисля за благословиите си. — Той подреди внимателно гривните на ръката си. — И почвам веднага, след като изиграя една игра на зарове. Една-две игри. — Обърна се и тръгна към града.
— Някои мъже никога не се научават — промърмори Сафрит, загледана след него с ръце на хълбоците.
— Никои мъже не се научават — поправи я Рълф.
Бранд му подаде ръка:
— Ще ми липсваш.
— И ти на мен. — Кормчията стисна ръката му и го плесна по рамото. — Силен зад греблото, силен в стената от щитове. Имаш сила и ето тук. — Той тупна леко Бранд в гърдите и се доближи до него. — Да стоиш в светлото, момче, нали така?
— Всички ще ми липсвате. — Бранд извърна поглед към Торлби, в посоката, в която беше тръгнала Трън и преглътна тежко. Да си тръгне просто ей така, без дума дори, все едно нищо не беше станало през тази една година. Това болеше.
— Не се тревожи. — Сафрит сложи ръка на рамото му и го стисна. — Има колкото искаш други момичета.
— Но малко като нея.
— И това е лошо, така ли? — обади се майка Скаер. — Сещам се за поне една дузина от Вулсгард, които ще си издерат очите една на друга за момче като теб.
— И това е хубаво, така ли? — отвърна ѝ Бранд. — Аз като цяло предпочитам жена с очи.
Майка Скаер присви своите и го изгледа продължително, което го смути още повече.
— Ето защо ще избереш победителката.
— Разумна и практична както винаги — намеси се отец Ярви. — Време е да ни напуснеш, майко Скаер. — Той погледна към воините на стража пред градските порти. Мисля, че сега ванстерландците се радват на още по-малко популярност в Торлби, отколкото обикновено.
— Майката на враните отново танцува по границата — отвърна гърлено тя.
— Именно затова работата ни като пастори е да говорим с думите на Бащата на гълъбите, да отворим свитата в юмрук ръка.
— Този съюз, който предлагаш, — майка Скаер се почеса с унило изражение на лицето по голата глава, — да попиеш проливаната в продължение на хиляда години кръв, не е дребно начинание.
— Но е достойно за песните начинание.
— Мъжете, каквито са глупаци, предпочитат да пеят за правенето на рани, не за лекуването им. — Очите ѝ представляваха просто две тънки, сини цепки, когато ги извърна към Ярви. — Боя се, че зашивайки една, ще отвориш друга, по-дълбока. Но ти дадох думата си и ще направя каквото мога.
— На какво повече можем да се надяваме. — Елфическите гривни издрънчаха на ръката ѝ, когато Ярви я стисна за сбогом. После погледът му, хладен и безразличен, се насочи към Бранд. — Приеми благодарностите ми за помощта ти, Бранд.
— Просто си вършех работата, за която ми плащаш.
— Свърши повече, ако питаш мен.
— Е, значи просто се опитвам да върша добро, предполагам.
— Ще дойде време, когато ще ми е нужен човек, който не го е грижа само за всеобщото благо, а просто за вършенето на добро. Може би тогава ще те потърся, какво мислиш?
— За мен ще е чест, отец Ярви. Признателен съм ти за всичко това. Че ми даде място на кораба си.
— Не, Бранд, аз съм ти задължен. — Пасторът се усмихна. — И се надявам много скоро да мога да ти се отплатя.
Бранд тръгна нагоре по хълма, през шатри, колиби и зле скалъпени бараки, изникнали като гъби след дъжд по склона пред градските порти. Бяха много повече, отколкото преди година. Войната с ванстерландци беше прокудила народа от земите по границата и те бяха дошли да се сгушат под стените на Торлби, търсейки сигурност.