Кралица на сенките

Елин седна върху извития ръб на ваната и му разказа за всичко, случило ù се от раздялата им насам. Е, почти всичко. Докато тя говореше, той продължаваше да се жули с настървена решимост. Накрая вдигна сапуна към косата си и тя изпищя.

– Това не е за коса – нахока го и скочи да му даде едно от многото шишенца, наредени по лавицата над ваната. – Роза, лимонова върбинка или... – Тя подуши съдържанието на шишенцето. – Жасмин. – После присви очи насреща му.

В зелените му очи прозираха думите, които сам знаеше, че няма нужда да изрича. Смяташ ли, че ме е грижа?

Тя изцъка с език.

– Жасмин да бъде, мишелов такъв.

Елин седна в горния край на ваната и изсипа малко от съдържанието на шишенцето върху късата му коса. Сладкият, нощен аромат на жасмин я целуна нежно. Дори Роуан го вдиша с наслада, докато пръстите ù втриваха помадата в скалпа му.

– Май все пак мога да я сплета – пророни умислено Елин. – На съвсем мънички плитчици, така че... – Той изръмжа, но се отпусна назад във ваната със затворени очи. – Знаеш ли какво си ти? Най-обикновена домашна котка – заяви тя, масажирайки главата му. От гърлото му се разнесе тих звук, навярно мъркане.

Миенето на косата му беше интимно изживяване, привилегия, която едва ли бе позволявал на много хора, и нещо, което тя самата не бе правила за друг. Но в техните отношения границите винаги се размиваха и никой от двама им не възразяваше. Той беше виждал всеки сантиметър от голото ù тяло няколко пъти, а тя – по-голямата част от неговото. Бяха споделяли едно легло месеци наред.

Освен това се наричаха каранам. Роуан я бе пропуснал през вътрешните си прегради, в сърцевината на силата си, където, ако ù хрумнеше, можеше да разгроми съзнанието му. Затова, докато миеше косата му и го докосваше, двамата се потапяха в своята насъщна интимност.

– Още не си казал и дума за магията си – пророни тя, разтривайки с пръсти скалпа му.

Той се напрегна осезаемо.

– Какво за нея?

Без да изважда ръце от косата му, тя се надвеси над него, за да го погледне в лицето.

– Предполагам, че е изчезнала. Какво е чувството да си безсилен като простосмъртен?

Той отвори очи и впери яден поглед в нея.

– Не е забавно.

– Да се смея случайно?

– През първите няколко дни постоянно ми се гадеше и едва се движех. Все едно някой беше метнал одеяло върху сетивата ми.

– А сега?

– Сега опитвам да го преживея.

Тя го сръчка в рамото. Сякаш пипаше увита в кадифе стомана.

– Сръдльо.

Той изръмжа подразнено и тя стисна устни, за да въздържи усмивката си.

После натисна раменете му, подканвайки го да се потопи във водата. Той изпълни желанието ù, след което се надигна и посегна към кърпата, която му беше оставила на мивката.

– Ще ти намеря дрехи.

– Аз си имам...

– О, не. Твоите отиват право при перачката. И ще си ги получиш обратно само ако успее да махне оная смрад от тях. Дотогава ще носиш каквото ти дам.