Мястото на екзекуцията

Нейдън примигна десетина пъти едно след друго, после отвори чантата с документи. Извади неразпечатана кутия „Бенсън енд Хеджис“ и я подхвърли на Хокин, който подчертано не гледаше снимките, поставяни една след друга пред Нейдън. Адвокатът беше като вцепенен от тази документация на омерзението. Когато пред него беше поставена и последната снимка, той се прокашля.

— Фалшифицирали са ги — каза Хокин. — Всички знаят, че снимки могат да се фалшифицират. Не можаха да изяснят изчезването на доведената ми дъщеря и сега се опитват да накиснат мен, за да се изкарат положителни герои.

— Разполагаме и с негативи — каза твърдо Джордж.

— Негативи също се фалшифицират — отвърна презрително Хокин. — Първо фалшифицираш снимката, после я преснимаш — и готово, ето ти негатив, от който може да се копира.

— Да не би да отричате, че сте изнасилвал Алисън Картър? — попита невярващо Джордж.

— Да — каза категорично Хокин.

— Разполагаме също с изцапана с кръв риза, идентична с поръчаните от вас при лондонски шивач. Ризата също беше скрита във вашата лаборатория.

Най-сетне Хокин доби стреснато изражение.

— Какво?

— Ризата е силно зацапана с кръв отпред, по долната част на ръкавите и маншетите. Убеден съм, че лабораторният анализ ще докаже, че става дума за същата кръв, която бе открита и по бельото на Алисън.

— За каква риза говорите? В лабораторията ми нямаше никаква риза — възкликна Хокин, приведе се напред и размаха цигарата си във въздуха, за да подчертае казаното.