![Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/2/vlneniya-krayat-na-ejgletierovi-bg-download.jpg)
Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #3
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]». Краткое содержание книги:
— Да! — каза тя.
Влезе Филип. Беше по домашен халат.
— Забелязах светлина под вратата — каза той. — Не спиш ли?
Отдавна не беше го виждала в домашно облекло и се учуди на този мъжки врат, гол и набръчкан, на тия бели крака с дебели вени, обути в елегантни пантофи от черна кожа.
— Останал съм без цигари — започна той — и не ми се излиза пак. Ти нямаш ли…
Тя му подаде пакетчето си „Голоаз“. Той направи гримаса, но взе една и извади запалка от джоба си.
— Каква свинщина! — каза той след първото поемане на дима. — Как можеш да ги пушиш? Вярно е, изглежда, че те не са толкова вредни за дробовете…
Той въздъхна, седна на ръба на леглото и продължи с горчива усмивка:
— Добри? Лоши?… Какво могат да променят? Като си помисля само, че има типове, които се страхуват да умрат!…
Тя го погледна със смразяващ поглед. Надяваше ли се, че ще я разтревожи с тия бръщолевения на сантиментален колежанин? Не, само да я щипне, да я принуди да му поставя въпроси.
— Къде е Карол? — попита тя със съжаление.
— В Мюнхен.
— Може би е временно увлечение.
— Във всеки случай тя вече написа и подаде молбата си. Не! Щом ти казвам, че е сериозно, значи, че е сериозно!
Мадлен притисна с ръка прозявката си и очите й се насълзиха.
— Добре, оставям те — каза тъжно той.
Тя го изгледа как си отиде, угаси лампата, сви се в завивките и си помисли, че е много щастлива, дето не е жена на никого.
Никола̀ беше отчаян.
— Глупаво е! — каза той. — Още не се е прибрала. Навярно са я задържали в „Топ-Копи“. За всеки случай тя ме помоли да ви накарам да я почакате. Няма да се забави много…
Беше по риза с отворена яка, с черни вежди, с много бели зъби, с бохемски вид. Мадлен, която го бе виждала само веднъж, на кръщенето на Кристин, се изненада от факта, че го беше запомнила много добре.
— Ако обичате да влезете — подзе той.
Тя го последва в една голяма и грозна стая, в която бели линии плуваха в светлокафяв океан. Две момчета и едно момиче се бяха тръшнали на дивана. Те станаха и я поздравиха вяло.
— Жермон, Бернар и Алисия — представи ги Никола. — Другари от курса…
— Все още ли ходите в това училище по драматично изкуство? — попита Мадлен.
— Да.
— Доволен ли сте?
— Много доволен. Чувствувам, че върви…
Като забеляза, че тя обхожда с поглед помещението, той добави:
— Всичко е подновено! Елате да ви развежда…
— Да почакаме Франсоаз.
— Не, не, елате…
Той я въведе в коридора, отвори една врата, втора, трета и разкри тъжни и празни стаи. Изумена, Мадлен се попита защо племенницата й бе разменила малкия стар, но очарователен апартамент на улица „Бак“ срещу този буржоазен кервансарай.
— Много хубаво, много хубаво — измънка тя.
Неспособна да каже нещо повече, тя замълча и погледна през прозореца: двор, стена, други прозорци.
— Моят брат ми каза, че Александър е в Съветския съюз — подзе тя машинално.
— А, да! Че е там, там е! — каза Никола̀.
Той се кискаше. Тя се заинтригува, но не го разпита. Сякаш увиснал във въздуха, той почака един миг и изръмжа:
— Писал е на Франсоаз, че няма да се върне!
— Какво? — извика Мадлен.