Тайната на фараоните [bg]

Брад Голнър провери първата, после втората.

— Новата партида още не е съвсем готова — каза той, като тръгна от първата центрофуга към един от хладилниците от неръждаема стомана. Отвори вратата и от нея излезе студена мъгла. Бръкна вътре, извади няколко епруветки, сложи ги в стиропорена кутия и добави охладителни пакети около тях.

— Имате около осем часа, преди да се стоплят до критичната температура. След това няма да има полза от тях.

— Как да ги използвам? — попита Кърт.

— Как така да ги използваш?

— За да съживим хората на Лампедуза. Онези, които са в кома заради Шакир.

Голнър поклати глава.

— Не — рече той трескаво. — Това не е антидотът. Това е Черната мъгла.

— Трябва ми антидотът — обясни Кърт. — Опитвам се да събудя хора, а не да ги приспивам.

— Те не го правят тук — отвърна Голнър. — Не биха ни позволили. Иначе щяхме да знаем твърде много. Щяхме да сме заплаха.

Друг начин, по който Шакир държеше хората си покорни и извън равновесие, помисли си Кърт.

— Знаеш ли какъв е той?

Голнър пак поклати глава.

— Може и да не знаеш, но вероятно се досещаш — каза Кърт.

— Трябва да е някаква форма на…

Преди биологът да довърши изречението си, вратата зад тях се отвори широко. Червената светлина от подобния на Марс инкубатор се изля в помещението за съхранение. Кърт разбра, че едва ли са Рената или Джо. Той се хвърли веднага настрани, сграбчи Голнър със себе си и се опита да го спаси.

Но закъсня с част от секундата. Изтътнаха няколко изстрела. Един куршум одра ръката на Кърт, два други се забиха в гърдите на биолога.

Кърт издърпа Голнър зад една от масите с центрофугите. Той едва дишаше. Като че ли се опитваше да каже нещо. Кърт се наведе.

— … кожите… сложи ги в херметически затворен контейнер… вади ги на всеки три дни… — Голнър се напрегна, сякаш нова вълна от болка го заля и после се отпусна безжизнено.

— Кърт Остин — прогърмя нечий глас от отворената врата.

Кърт остана на пода, зад масата. Беше скрит, но тънките дървени шкафове на масата нямаше да спрат куршум. Очакваше да го застрелят всеки момент. Но не стана така. Може би мъжете не искаха да стрелят сред покритите с токсин маси.

— Това ме поставя в неизгодна позиция — извика Кърт.

— И в такава ще си останеш — отвърна гласът.

Кърт надзърна зад ъгъла на масата. Забеляза три силуета до вратата. Предположи, че този в средата е Шакир, но на червеното сияние от инкубаторната зала зад тях тримата мъже приличаха на дявола и неговите слуги, дошли да съберат стари дългове.