Тайната на фараоните [bg]

— И все пак още никой не ни е попитал. А ти току-що сглоби картината.

Кърт кимна.

— Казах: всеки с мозък. Навън има и по-умни от мен.

Шакир му направи знак да тръгне напред.

— Няма значение. Всичко скоро ще приключи. И тогава източването ще спре. А водноелектрическата централа ще се върне към първоначалната си функция. И никой няма да разбере, че е било иначе. Но тогава ти вече отдавна ще си мъртъв. А Либия и останалата част от Северна Африка ще са част от моето владение.

Кърт тръгна неохотно напред.

— Ръцете.

Кърт сведе ръце и събра китките си. Шакир даде знак на Хасан да ги върже и той пристъпи напред, уви свинска опашка на китките на Кърт и я стегна здраво.

— Защо правиш всичко това? — попита Кърт, когато го поведоха към инкубационната зала.

— За власт — отвърна Шакир. — Стабилност. След като я държахме с десетилетия и видяхме хаоса, който идва на нейно място, аз и другите като мен решихме да въведем отново ред. Трябва да си благодарен, че страната ти може да предпочете да си има работа с мен и тези, които ми служат, а не с разпокъсани фракции. Ще е много по-лесно да се вършат нещата.

— Нещата? — попита Кърт, когато наближиха люка. — Като избиване на хиляди хора на Лампедуза? Или да оставиш хиляди либийци, които нямат нищо общо с това, да умрат от жажда или да се разрази още една гражданска война?

— Лампедуза беше злощастен инцидент — каза той. — За жалост предимно защото доведе до твоята поява в моя свят. Колкото до Либия, масовата смърт ще осигури стимул. Колкото по-зле става, толкова по-бързо ще свърши. Но пък историята винаги изисква проливането на кръв — злорадстваше Шакир. — Тя смазва колелата на прогреса.

Минаха през люка. Още няколко охранители чакаха от другата страна с черните си униформи. Един мина напред, сграбчи Кърт за китките и го дръпна към чакащо атеве. Хвърли го отзад. На предната седалка имаше още двама пазачи.

— Откарайте го до…

Внезапен рев на двигател заглуши думите на Шакир, когато пазачът зад волана завъртя ключа, форсира мотора и даде газ.

Гумите се извъртяха и Кърт почти излетя от машината.

Атевето ускори по тунела, като остави след себе си шокираната група.

— Това са те! — извика някой.

Изстрели отекнаха в пещерата и искри излетяха от стените, когато куршумите пропускаха целта си. Кърт се държеше и се опитваше да се смали пред баражния огън, който продължи, докато не завиха на следващия завой.

Погледна напред и видя Джо и Рената, облечени с униформите, които бяха свалили от хората на Шакир. Рената беше прибрала косата си под шапка.

— Как ти се видя спасяването? — извика Джо.

— Още не е свършило — отвърна Кърт, докато летяха по тунела.

Бяха още в началото. Защото само след секунди светлините на друго атеве блеснаха в тунела зад тях.