Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Ще се позова и на потвърждаващия документ от 3749 година на Господа наш, «Quo peregrinatur grex pastor secum»91 препоръчващ да се закупят и поставят в уединено място… хм… известни летателни апарати. После ще се позова и на «Casus belli nunc remoto»92 на последния папа Павел, година Господна 3756 и на преписката, осъществена между светия отец и моя предшественик, завършваща с указание да ни бъде предадено да поддържаме плана «Quo peregrinatur» в положение… хм… на отложено изпълнение до момента, докато не получим одобрението на ваше високопреосвещенство. Нашето състояние на готовност в съответствие с «Quo peregrinatur» се поддържа постоянно и ако възникне необходимост да се осъществи посочения план, трябва да ни предупредите шест седмици предварително…“
Докато абатът диктуваше, Отвратителния Секретар само записваше гласа му и преобразуваше фонемите в код. Като спря да говори, той превключи селектора на режим на работа в положение „Анализ“ и натисна копчето с надпис „Обработка на текста“. Сигналът за готовност не се появяваше — машината започна обработката. Зерчи в това време започна да преглежда лежащите пред него документи.
Прозвуча мелодичен звън. Абатът нервно натисна копчето „Печатане“. Стенографиращият робот се трудеше прилежно. С величайша акуратност Отвратителният Секретар печаташе алегениански еквивалент със следното съдържание:
— Брат Патрик!
ЗА КОГО: За негово преосвещенство кардинал Ерик Хофстраф, папски наместник, временен екстериториален викариат на свещената конгрегация на пропагандата, Ватикана, Новия Рим.
ОТ: Джетра Зерчи, АОЛ, абат в абатството на свети Лейбовиц, Санли-Бувитс, Югозападна територия.
ОТНОСНО: „Ono peregrinatur grex pastor secum.“
Ваше високопреосвещенство! Вземайки под внимание засилващото се напоследък напрежение в света, признаците на новата международна криза и дори съобщенията за тайна надпревара в ядреното въоръжаване, бихме могли…
Той с отвращение изключи машината. Свети Лейбовиц! Затова ли сме се трудили? Какво е предимството му пред добре съчинен текст с гъше перо и стъкленица тъмно червено мастило?
От канцеларията не последва отговор, но след секунда на вратата се появи монах с рижа брада, който като огледа отворените контейнери, затрупания с хартии под и изражението на абата, има нахалството да се ухили.
— Какво има, magister meus? Не ви ли харесва новата ни техника?
— Никак! — озъби се Зерчи. — Ей, Пат!
— Той излезе, господине.
— Брат Джошуа, можете ли да поправите това нещо? Да работи както трябва?
— Както трябва? Не, не мога.
— Трябва да изпратя радиограма.
— И това е лошо, отче абат. Аз не мога да направя нито едното, нито другото. Те току-що ни взеха кварцовата пластина и заключиха радиостанцията.
— Кои са тези „те“?
— Зоналният отдел на Службата по безопасност. Забранява се на всички частни радиостанции да излизат в ефира.
Зерчи седна уморено в креслото си.
— Извънредно положение? Но защо?
— Говорят за някакъв ултиматум. — Джошуа сви рамене. — Това е всичко, което ми е известно, без да се счита това, което разбрах от радиационните броячи.
— Още ли расте?
— Расте.
— Извикайте Спокан.
След обед връхлетя прашна буря. Тя премина над платото и над малкото градче Санли-Бувитс, обгърна околностите, прошумоля във високата пшеница на поливните полета, свлече потоци подвижни пясъци от планинското бърдо. Със стонове се блъскаше в каменните зидове на древното абатство и стъклата на съвременната пристройка. Забули слънцето с червеникав прах и запрати прашните си дяволи през платното на шосето, отделящо абатството от пристройката.
В страничния път, простиращ се от шосето през крайните жилищни квартали до манастира, се спря заслушан в бурята стар скитник, облечен в наметка от парче лен. Вятърът донасяше грохота на учебните ракети, които пускаха някъде на юг: ракети-прехващачи тип земя-космос водеха сражение по орбитални мишени с установки, разположени далеч в пустинята. Старецът, опрян на своята тояга, се вглеждаше в бледия червен диск на слънцето и мърмореше на себе си ли, на слънцето ли: „Знамение, знамение…“
Група деца играеха на ливадата пред къщата до пътя. Наблюдаваше ги безмълвна, но бдително-грубовата на вид чернокожа жена. Тя седеше на верандата, пушеше лула и рядко казваше утешителни думи.
91
Където отива папството, там и пастирът. (лат.)
92
Днес е подходящ случай да се оттеглим. (лат.)