Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
Кристиане настани свекъра си в библиотеката на Юлиус и го остави да пише.
На свечеряване Юлиус още не се беше прибрал. Баронът влезе в салона, където се намираше Кристиане.
Не мина и минута, когато изведнъж тя извика.
Едно от паната се бе отместило, бавно се отвори и даде път на Самуел Гелб.
Отначало Самуел видя само бялата рокля на Кристиане, а не забеляза седналия в тъмното барон.
Той тръгна към Кристиане, като я поздрави със своята елегантна, но хладна учтивост.
— Простете ми, госпожо — каза той, — че не можах да дойда веднага. Сигурно доста закъснях, часове или може би ден. Работата е там, че бях в Хайделберг. При завръщането ми в Ландек състоянието на звънеца ме предупреди, че сте позвънили, и веднага дойдох. С какво имам щастието да ви бъда полезен? Но първо искам да ви благодаря, че ме повикахте.
— Не Кристиане ви повика, а аз, господине — каза баронът, като стана.
Самуел не можа да се въздържи да не трепне от изненада. Но силната му воля взе надмощие.
— Господин барон Хермелинфелд! — извика той. — Чудесно е, господин барон, че имам честта да ви поздравя.
И като се обърна към Кристиане:
— Значи си играете с мен, госпожо? — продължи той с горчив смях и с някогашния си ироничен поглед. — Значи това е клопка? Е, добре! Така да бъде! Ще видим кой кум кой сват.
— Отново се осмелявате да заплашвате? — извика изумен баронът.
— А защо не? — спокойно отговори Самуел. — Позициите ми не са отслабени. Само заради това съм се явил тук с толкова добра воля. Между нас казано, мисля точно обратното.
— Наистина ли? — подигравателно попита баронът.
— Това е очевидно — отговори Самуел. — На първо място, ако бях сам мъж срещу една жена, може ли човек да помисли, че ще се възползвам от своята сила и от нейната слабост. Но се оказва, че сте двама срещу мен. На второ място, струва ми се, че бях оставил госпожата на спокойствие, не я предизвиках, не я нападах. Кой от нас двамата, тя или аз нарушава споразумението? Кой започва отново войната? Сега мисля, че съм освободен от всякакви скрупули. Сега аз имам преимуществото на предизвикания: благодаря ви за това.
Кристиане хвърли на барона поглед, който означаваше: „Какво ви казвах?“
— Като изяснихме този въпрос — продължи Самуел, — повтарям и на вас, господине, това, което попитах госпожата: Какво желаете от мен?
— Да ви дам полезен съвет, господине — отговори барон Хермелинфелд със строг и заплашителен вид. — Досега проявявах към вас толерантност и разчитах силата на убеждението. Но не успях. Сега вече не моля, а заповядвам.
— О! — възкликна Самуел. — И какво ми заповядвате? С какво право?
— Виждали ли сте това нещо, господине? — понита баронът, като показа на Самуел платиненото шишенце, което му бе дала Гретхен.
— Това шишенце ли? — каза Самуел. — Дали съм го виждал? И да, и не. Не зная: възможно е.
— Господине — продължи барон Хермелинфелд, — без съмнение мой дълг е да ви предам още днес на съда заради вашето престъпление. Разбирате какво ме възпира все още. Но ако не освободите завинаги снаха ми от вашите чудовищни заплахи, ако направите нещо или кажете дума, насочена против нея, ако не се постараете да изчезнете от живота и мислите й, кълна се в Бога, че няма да има милост и ще се възползувам от ужасната тайна, която зная. Вие не вярвате в божието правосъдие: но ще ви принудя да повярвате в човешкото.
Самуел кръстоса ръце и започна да се шегува:
— А, значи ще направите това? — рече той. — Е, добре, по дяволите, От любопитство искам да видя какво ще стане. Решил сте да кажете всичко, така ли? Но аз също имам какво да разкрия. Бога ми! Диалогът между обвинител и обвиняем обещава да бъде поучителен. Имам доста неща на сърцето, чувате ли? Предайте ме! И бъдете сигурен, че нищо няма да отричам. Напротив.
— О, какъв ужасен цинизъм — смаян извика баронът.
— Всичко е много просто — възрази Самуел. — Вие ме нападате, аз се защитавам. Моя ли е вината, че в този момент борбата ни не е равностойна. Моя ли е вината, че вие може всичко да загубите, а аз нямам какво да губя? Моя ли е вината, че не рискувам нито име, нито семейство, нито богатство, нито репутация, нито положение, а вие рискувате да загубите всичко това? Искате дуел между нас. Моя ли е вината, че вие представлявате огромна мишена, а аз — по-тънка от острието на бръснач? И какво друго мога да ви кажа освен, господин барон, стреляйте първи!
Господин Хермелинфелд замълча известно време, объркан от такава дързост. Въпреки всичко той се съвзе от удивлението си.
— Е, добре, така да бъде! — рече той. — Приемам предизвикателството ви, ще видим зад кого от нас двамата ще застанат правосъдието и обществото.