Адската дупка

Автор: Дюма Александр
Язык: болгарский
Переводчик: Добриана Добрева
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:

Адската дупка

Перейти на страницу:

— Какво желаете да направя? — попита Юлиус.

Баронът му подаде писмо

— Чети на висок глас — каза той.

— Това е писмо от чичо Фриц — каза Юлиус.

Той прочете следните редове, като неведнъж бе прекъсван от обзелото го вълнение:

„Ню Йорк, 25 август 1811 год.

Мой скъпи братко,

Пише ти един умиращ. Страдам от болест, която не прощава, и ще стана от леглото, на което съм вече от два месеца, само за да легна в гроба. Остават ми три месеца живот. Лекарят, който е мой приятел и познава характера ми, отстъпи пред упоритите ми молби и ми разкри истината.

Ти също ме познаваш и добре разбираш, че ако тази присъда ми е болезнена, то не е от низък страх пред смъртта или съжаление за живота. Достатъчно дълго съм живял, след като съм успял с дейността си, труда и пестеливостта си да събера състояние, което ще допринесе за твоето щастие и за това на моя обичан племенник. Но се надявах да видя малко от това щастие, преди да умра. Исках да обърна в пари имуществото си, да ви го донеса в Европа и да ви кажа: «Бъдете щастливи!» Това е наградата, която си бях обещал след толкова труд. Струваше ми се, че Господ ми дължи това. Но Господ реши другояче, да бъде волята му!

Така няма вече да видя родината си. Няма да видя вече тези, които обичам повече от всичко на света. Чужденец ще затвори очите ми. Не казвам това, за да ви накарам да дойдете ти и синът ти, или поне един от двамата. Ти трябва да останеш там заради задълженията си, а той заради щастието си. Аз не ви викам. Ще трябва много да бързате, ще имате точно време да пристигнете, и всички тези притеснения, колкото да присъствате на смъртния ми час. Ще загубите три месеца, за да ме видите един ден.

Не идвайте! Ах! Вярно е, щях да си замина не толкова тъжен от този свят, ако можех да видя нежния ви поглед в последния час на това съществуване, преминало в работа за вас. И щях да имам сигурен човек, комуто да дам последни разпореждания за делата и имуществото, което оставям. Е, писано ми било да умра в изгнание и самота. Това отнема и последната ми смелост. За вас са сетните ми мисли, за вас е цялото ми богатство. Защо ви напуснах? Не бива да съжалявам, след като мога да ви оставя малко благосъстояние. Не, не приемайте това като призив да дойдете при мен.

Целувам ви нежно и двамата.

Умиращият ти брат:

Фриц Хермелинфелд.“

— Татко — каза Юлиус, като изтри сълза от окото си, — на вашата възраст и при вашето положение вие не можете да предприемете такова дълго пътуване. Ще замина аз.

— Благодаря, синко — отвърна баронът. — Дошъл съм да те помоля именно за това. Ами Кристиане?

— Мога ли да замина с Юлиус? — попита тя.

— Без съмнение! — каза Юлиус. — Тръгваш с мен.

— Ами Вилхелм? — попита майката.

— О, вярно — отговори Юлиус.

— Невъзможно е — каза баронът — да се води детето при такова продължително прекосяване на океана. От известно време Вилхелм е добре, но е много слаб. Как ще понесе морето и промяната на климата? Ако Кристиане тръгне, трябва да го остави на мен.

— Да оставя детето си! — извика Кристиане.

Тя потъна в сълзи.

Да остави мъжа си да тръгне без нея, бе невъзможно. Но да тръгне без детето си, бе още по-невъзможно.

LVIII

НОЩТА НA ЗАМИНАВАНЕТО

Като видя нерешителността на Кристиане, баронът реши да се намеси.

— Най-разумно ще бъде — каза той бавно, — ако Юлиус отиде сам в Ню Йорк. Все пак раздялата няма да бъде толкова дълготрайна: за съжаление бедният ми брат няма да го задържи там дълго време. Юлиус ще отиде само за да му затвори очите и веднага ще се върне. Деца, зная колко е тежка и най-кратката раздяла, но трябва да приемаме нещата от живота такива, каквито ни се представят. Юлиус, ти ще мислиш за чичо си, а ти, Кристиане, за сина си.

Кристиане се хвърли в прегръдките на мъжа си.

— Абсолютно необходимо ли е да заминава?

— Попитай благородното си сърце — отговори баронът. — Ако не замине, Юлиус нищо няма да загуби; ето защо е още по-наложително да тръгне. С писмото си бедният ми брат ми е изпратил копие от завещанието си. Дали Юлиус ще замине, или остане, цялото състояние на Фриц е за нас. Брат ми не е искал да имаме изгода, ако отидем да го видим на смъртното му легло, и благородно ни е предоставил възможността да постъпим така, както е удобно за нас. Но неговото благородство не ни ли задължава още повече? Сама съди, моя малка опечалена. Колкото до мен, това да не се остави Фриц да умре сам е сериозен дълг и ако не тръгне Юлиус, ще тръгна аз.

— О, ще замина! — извика Юлиус.

— Да, той трябва да тръгне — каза Кристиане. — Но аз ще го придружа.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?