Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Странно нещо! — каза баронът. — От половин час съм в Ебербах, а Гретхен първа ме видя и дълго говори с мен.
— И какво ви каза?
— Всичко. За престъплението на Самуел, за неговите намерения, за неблагоразумието му. Той е построил този замък. Може да проникне тук по всяко време и не навън, а тук, Кристиане, се е виждал с вас.
— Е, добре, татко!
— Е, добре! Вие не ми казахте цялата истина, Кристиане.
Тъжна усмивка на достойнство се появи на устните на Кристиане. Но тя не се оправда.
Баронът бе обзет от голямо вълнение и се заразхожда с големи крачки из стаята.
— Ще се срещна със Самуел — каза той — и ще поговоря с него. Нека да внимава. Този път няма да се огранича с думи. Ще тръгна за Хайделберг веднага щом поговоря с Юлиус и още веднага ще бъда там.
— Простете, татко, но ви моля да помислите, преди да направите това. Казах ви, че от два месеца този човек ни е оставил. Разумно ли е да го възбуждаме? Признавам, че се страхувам. Като че ли искате да ударим заспал тигър.
— Кристиане, имате ли причини да се страхувате от този ход?
Кристиане се изчерви, обидена.
— Мъжете — като че ли на себе си каза тя — със своите странни подозрения не знаят какво е женска свенливост и че колкото по-равна е водата на едно езеро, толкова по-лесно се набраздява от вятъра. Ако искате да видите Самуел Гелб, господин барон, няма защо да ходите в Хайделберг, трябва само да изчакате до тази вечер за това.
— Как? — попита баронът.
Кристиане отиде към плоскостта, която Самуел й бе посочил, и сложи пръст на звънеца.
LVI
ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА
Какво ще правите, Кристиане? — извика баронът.
— Нали ви казах, татко — каза Кристиане, — Самуел Гелб се бе заклел, че ще се появи пред мен само ако го повикам с този сигнал. Е, щом държите да го видите, ще го повикам, това е всичко.
И цялата разтреперана едновременно от страх и гордост, тя натисна бутона.
Бутонът потъна, след това изведнъж отскочи, преди да е отдръпнала ръката си. Сътресението я накара да отстъпи назад, бледа и изплашена, като че ли Самуел Гелб щеше да се появи внезапно пред нея.
Тя погледна разтреперана стената, чудейки се откъде ще изскочи Самуел. Струваше й се, че се появява едновременно от всички страни. Чувствуваше се обградена от този невидим неприятел. Счуваха й се хиляди стъпки зад дъбовата ламперия.
Но стената оставаше неподвижна и безмълвна.
— Никой не се появява — отбеляза баронът след две или три минути.
— Да, почакайте още малко! — отговори Кристиане.
Развълнувана, тя отиде да седне с вперен в ламперията поглед.
Измина четвърт час, но плоскостта не помръдна.
— Кристиане, или сте сънували, или този човек ви е излъгал — каза накрая баронът.
— Ах, прав сте татко! — извика тя. — Луда ли съм, че се изплаших? Луда ли съм, че повярвах, че Самуел може да изскочи отнякъде? Не, той няма да дойде. Каза ми това, за да раздвижи въображението ми, за да ме накара да повярвам, че е винаги тук, наблизо, за да чувствувам присъствието му при всяко свое действие, за да мисля за него по всяко време. Той разчиташе, че никога няма да задвижа лоста. Една случайност ме накара да го бутна и ми разкри лъжата му. О, господи! Благодаря ти! Благодаря ви, татко, че ме подтикнахте към тази дързост.
Нейният изблик на радост бе толкова искрен и безобиден, че баронът се трогна, убеден в невинността й.
— Ти си едно чисто и достойно създание, моето дете — каза той, като пое ръцете й, — без да искам, те нараних, прости ми.
— О, татко!… — каза Кристиане.
В този момент се върнаха прислужниците, които Кристиане бе изпратила да търсят Юлиус, и казаха, че напразно са обиколили гората и са го викали.
— В колко часът обикновено се връща от лов Юлиус? — попита баронът.
— Господи! Чак надвечер, в шест часа — отговори Кристиане.
— Още два-три часа чакане! — каза баронът. — Хайде, този ден е изгубен. Зле съм избрал момента… но трябва да си уплътня времето. Мое скъпо момиче, би ли ми дала всичко необходимо за писане? Когато Юлиус се прибере, веднага ще ме предупредиш.