Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Дъг, утре Стивън и аз ще се оженим. Така се споразумяха бащите ни. Моля те, дай ни своята благословия.
Дъг се втренчи в очите й. Прати й мислено послание, молеше я да го чуе. Сърцето на Мери падна в петите й. Той още се опитваше да я склони да приеме налудничавия му план за бягство.
— Дъг?
— Не искай невъзможното от мен, Мери — изрече сковано той. Стисна юмруци, обърна се и се отдалечи гордо.
Стивън стисна ръката й.
— Сигурно доста си се изнервила.
— Стивън… — отрони стреснато Мери и го погледна в лицето. Усмивката му беше сардонична.
— Мери, какво се готвиш да кажеш, за да усмириш гнева ми? Че не го обичаш ли? Не се самозаблуждавай. Може би наистина го обичаш. Това не ме интересува, не и докато ти живееш в моя замък, топлиш моето легло и раждаш моите деца.
На Мери й се прииска да извика с всичка сила. Той изобщо не я разбираше.
Денят на сватбата беше хубав.
Небето беше ясно. Зимното слънце се беше показало. Студът от предишната седмица беше омекнал. Денят беше слънчев и топъл, но Мери почти не забелязваше това. Нервите й бяха изопнати до крайност още от предишната вечер, защото й предстоеше да си сложи пръстена на Стивън де Уорън и да му стане законна съпруга. Изгаряше от нетърпение това да стане час по-скоро, но изпитваше и малко страх. Предстоеше й да се омъжи за непознат и да прекара с него остатъка от живота си. Щеше да се омъжи за най-злия враг на семейството си. Щом произнасяха клетвите, връзката им щеше да стане неразрушима. Щяха да останат мъж и жена, докато смъртта ги раздели, каквото и да се случи междувременно. Ако избухнеше война, как щеше да оцелее тя?
Коленете я заболяха. Литургията й се стори безкрайна, но Мери, която познаваше всички детайли на церемонията, почти не забелязваше архиепископ Анселм, който я ръководеше. Беше коленичила до Стивън. Той стоеше неподвижен като статуя. Не беше помръднал и за миг, откакто се беше отпуснал на колене на пода. Даже сега, докато Мери накланяше леко глава, за да види строго очертания му профил, тъй като беше свел глава, той не промени положението си. Не беше я погледнал, откак тя се беше приближила по пътеката между редовете, придружена от баща си.
Явно още й се сърдеше за разговора с Дъг. А ако беше подслушал всичко, щеше да знае, че тя отказа да избяга с дръзкия шотландец. Почти не беше разменял дума с нея, откакто я изпрати до Грейстоун вчера. Стомахът на Мери се сви на възел. Щяха да преодолеят този малък сблъсък и да го забравят, разбира се, но това беше възможно най-лошото начало за един брак — студен и сдържан младоженец и заплахата от безкрайна война.
Архиепископът ги покани да станат и да си подадат ръка. Мери се върна рязко в действителността. Коленете й се бяха вкочанили и тя прие с благодарност силната ръка на Стивън, който й помогна да се изправи. Опита се да го погледне в очите и най-сетне успя. Погледите им се приковаха един в друг. Каквато и неуместна ревност да изпитваше той, щом очите им се срещнаха, нещо мощно и трептящо блесна между тях във въздуха. Това я изпълни с въодушевление.
На Мери много й се искаше да му каже хиляди неща — че ще бъде добра, послушна и вярна жена, че той трябва да й вярва и че тя ще положи всички сили да направи живота му по-хубав. Погледът му я преценяваше. Сърцето на Мери подскочи. Подаде му дясната си ръка, за да го накара да й повярва напълно и да я обича все така упорито.
Заклеха се. Най-сетне Стивън сложи пръстена си на безименния й пръст. Архиепископът ги благослови с усмивка. Стивън се наведе, за да целуне булката си.
Мери се вдигна на пръсти към него. Главата й се замая, когато устните му докоснаха леко нейните. Стивън се дръпна назад. Явно беше искал да я целуне съвсем официално, колкото за церемонията. Мери, която се беше навела напред и стоеше на пръсти, се олюля към него.
Стивън й помогна да запази равновесие. Лицето на Мери пламна от срам. Този път в очите му се появи сърдечност и топлина.
— Радвам се, че целувките ми ти харесват толкова, госпожо — прошепна той. — Ще получиш още много от тях, докато живеем заедно.
Мери не откъсваше поглед от него. Сърцето й биеше лудо. Беше подвластна единствено на чувствата си и трепереше от вълнение.
Той я придружи по дългата пътека между редовете. Тълпата, сред която бяха всички най-знатни нормандски и английски благородници, ги поздрави с весели викове. Щом излязоха от църквата, върху тях се изля дъжд от ръжени семена. Мери се разсмя ентусиазирано. За нейна изненада Стивън също се изкикоти, когато семената ги заляха като потоп.
— Смятам, че след толкова много семена, бракът ни ще бъде доста плодотворен — каза той.