Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Сигурно бяха минали часове, преди тържествената вечеря да свърши, но й се стори, че са изтекли само няколко минути. Имаше много развлечения — танци, клоуни, жонгльори, кучета, които изпълняваха различни номера, менестрели и един маймуноподобен мъж. Тълпата се отдаде на удоволствията от танцуването, празничните ястия, медовината и виното. Стивън я изгледа толкова безсрамно и похотливо, че Мери потрепери. Прииска й се да си отидат веднага.
— Ще ми позволиш ли да поговоря с дъщеря си и да й пожелая всичко хубаво?
Мери видя, че Малкълм им се усмихва и стои до тях на подиума. Стивън невъзмутимо стана. Даже се усмихваше.
— Разбира се. — Погледът му погали Мери. — Ще се върна след няколко минути, госпожо.
Гърдите на Мери се стегнаха, сърцето й гръмко заби. Той целуна ръката й. Устата му се задържа върху нея. Дъхът му лъхна кожата й.
Стивън слезе от подиума. Веднага го обкръжи група доброжелателни шумни познати. Малкълм се настани на неговото място и обви ръка около Мери. Тя отпъди всички непристойни мисли от съзнанието си. Развълнува се от това, че баща й сяда до нея и й желае всичко хубаво.
— Дъще, този брак май много ти харесва.
— О да, татко. Въпреки че отначало се борих срещу него и не го исках, вече желая Стивън от все сърце.
— Добре е, че изпълняваш така ревностно дълга си, Мери — каза Малкълм, без да се усмихва вече. Оглеждаше я внимателно.
Мери се напрегна. По гърба й плъзнаха тръпки. Имаше лошо предчувствие. Не я интересуваше какво се четеше в погледа на баща й.
— Татко? Възможно ли е сега, след като Стивън и аз сме женени, по границата наистина да настъпи мир?
Изражението му стана сурово.
— Много бързо забравяш!
— Какво да забравя? — попита тя. — Кръвта и смъртта ли?
— Много бързо забравяш коя си ти, Мери.
— Не съм ли жена на Стивън?
— Ти си моя дъщеря. Винаги ще бъдеш моя дъщеря. Нищо и никой няма да промени това.
Мери би се изпълнила с радостен трепет, ако той беше произнесъл тези думи по друг начин и при други обстоятелства. Но вместо това изведнъж стомахът я присви от неприятно предчувствие.
— Разбира се, татко. Това никога няма да се промени.
— Ти още си дъщеря на Шотландия.
Мери стисна масата. Изведнъж почна да се задушава.
— Да, така е.
Малкълм се усмихна, но в очите му нямаше весели пламъчета.
— Аз завися от теб, Мери.
— Зависиш от мен ли? — повтори тя машинално. В сърцето и душата й се появи празнота.
— Завися от твоята вярност.
— Какво искаш да кажеш? — извика тя и скочи на крака.
Малкълм също се изправи.
— Казвам, че принадлежиш първо на Шотландия, а чак след това на Де Уорън.
Ноктите на Мери се впиха в дървената маса. Невъзможно беше това да се случва в действителност, невъзможно беше! Баща й не биваше да говори такива неща, не можеше да продължава в същия дух!
— Ти, разбира се, трябва да бъдеш добра и покорна съпруга. Но не бива да се отричаш от мен и от Шотландия!
Сълзи замъглиха очите й. Нямаше сили да говори, нито дори да му откаже. Толкова отчаяна и ужасена беше.
— Трябва да шпионираш в моя полза, Мери — заяви Малкълм. Очите му светеха ярко.
Мери усети, че й прилошава. Стисна здраво масата.
— Искаш да шпионирам? Искаш да шпионирам мъжа си и хората му?
— Длъжна си! Защото нищо не се е променило. Норманите ме мразят, както и аз тях. Граф Нортъмбърланд си присвоява най-безсрамно земите ми. Руфъс също мечтае за шотландска земя. Помни коя си. На първо място си принцеса на Шотландия, а на второ — жена на Де Уорън. Нямаме по-изгодна възможност от теб, за да научим вражеските планове. Защо иначе позволих да се омъжиш за него?
Мери не можеше да гледа баща си. Но не заради сълзите, които я заслепяваха.
— Това е сватбата ми — прошепна тя.
— А ти си прекрасна булка — каза Малкълм и я потупа по рамото. — Избърши си сълзите, идва мъжът ти. Помни коя си, Мери, и на кого трябва да бъдеш вярна.
ТРЕТА ЧАСТ
В МРАКА
18
След три дена се върнаха в Олнуик.
Последните няколко дни изтекоха като миг. Двамата се любеха пламенно и им се струваше, че се намират на седмото небе. Новобрачните не излизаха от спалнята. На Мери не й остана никакво време за размишления, а и не искаше да се отдава на такива дейности. Стивън беше ненаситен и незадоволим любовник, но не бе егоист или садист. Мери откри в него страст, равна на собствената й. Не й се искаше да му отказва нищо и бързо се научи как да го съблазнява. Беше сигурна, че ако не е била бременна отпреди, то сега със сигурност носи детето му.
Олнуик изникна пред тях. Продължилото един ден пътешествие я отрезви и върна в суровата плашеща реалност. При нормални обстоятелства, ако Стивън не беше Де Уорън, а тя не беше шотландска принцеса, щеше да изпитва радостен трепет от пристигането в новия дом и от новата си роля в живота като жена на Стивън. Ако обстоятелствата бяха различни, щеше да се носи по въздуха от радост и щастие. Бъдещето би изглеждало светло и изпълнено с радостни надежди. Но обстоятелствата бяха съвсем други — мъжът й беше наследник на Нортъмбърланд, а тя беше дъщеря на Малкълм. Затова Мери се терзаеше непрекъснато от лоши предчувствия.