Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— По Си Ен Ен съобщиха, че Италия е останала без паста. Предположих, че ще минеш оттук за едно по-солидно похапване.
— Не — избоботи Перлмутер. — Върнах се, защото ми липсваше досаждането по телефона от страна на безочливи млади фукльовци, които не знаят как да се държат.
— Изглеждаш в отлично настроение, Сен Жулиен. Явно обиколката е била добра.
— Така е, и наистина имам чувството, че съм изял цялата паста в Италия. Все пак се радвам да се върна в собствената си кочина.
— Дали попадна на нещо във връзка с моето историческо запитване?
— Смятах да ти звънна след малко. Изумителен материал. Можеш ли да наминеш? Ще сваря кафе и ще поговорим.
— След пет минути съм при теб. По една случайност съм в Джорджтаун.
Остин пристигна и Перлмутер сервира две огромни чаши кафе с мляко. После избута настрани купчина книги, за да освободи стол за Остин, както и цяла планина, за да намести собствените си грамадни бутове на огромното канапе.
— Е, да се захващаме за работа… — каза той и отпи от кафето. — След като ми се обади във Флоренция, разговарях за реликвите на Роланд с моя домакин сеньор Ночи. Той си спомни за едно писмо до папа Медичи от някой си Мартинес, фанатичен поддръжник на испанската инквизиция и пръв враг на баските. Господин Ночи ме свърза с помощник-библиотекарката на Лаврентинската библиотека и тя изрови ръкописа на Мартинес. В него с особена злоба се споменава Диего Агирес.
— Предшественикът на Балтазар, човека, с когото се запознах. Браво на теб!
Перлмутер се усмихна.
— Това е само началото. Мартинес съвсем недвусмислено заявява, че Агирес притежавал меча и рога на Роланд и че щял да го преследва, както самият той пише, „до края на света“, за да се сдобие с тези предмети.
Остин подсвирна.
— Това означава, че реликвите на Роланд са истински, и ги поставя направо в ръцете на рода Агирес.
— И потвърждава слуховете, че Диего е притежавал меча и рога.
Перлмутер му подаде една папка.
— Това е копие на един ръкопис от Държавния архив на Венеция. Открит е във Военноморския музей в папка, свързана с бойните галери.
Остин прочете заглавната страница. „Оправдание на един моряк“, публикувано през 1520 година. Безкрайно дългото заглавие описваше творбата като „Разказ на Ричард Блекторн, наемник, принуден да служи против волята си на испанската инквизиция, скромен моряк, винаги готов да защити името на Негово величество, който доказва, че отправените срещу него несправедливи обвинения са лъжовни, и предупреждава всички за нищо на света да нямат вяра на кръвожадните испанци“.
Остин погледна Перлмутер.
— Блекторн определено е майстор по безкрайните изречения, но какво общо има това с Роланд и с отдавна мъртвия Агирес?
— Всичко, момчето ми. Всичко. — Перлмутер погледна дъното на чашата си. — Момчето ми, както си станал, ще ми налееш ли още кафе? Чувствам се отслабнал от несгодите на пътуването. Сипи и на себе си.
Остин нямаше никакво намерение да става, но все пак се изправи и отиде да напълни чашите. Знаеше, че домакинът му работи най-добре, докато яде или пие.
Перлмутер отпи от кафето си и прокара пръсти по ръкописа, сякаш четеше Брайлова азбука.
— Можеш да го проучиш в подробности, но все пак ще ти дам кратко обобщение. Явно около Блекторн започнали да се носят ужасните слухове, че е служил доброволно на омразния испанец, и затова той решава да изясни нещата.
— Това става ясно още от заглавието.
— Човекът е бил загрижен да не се опетни името му. Бил роден в семейството на уважавани търговци от Съсекс. Става моряк на младини и се издига от юнга до капитан на търговски кораб в Средиземноморието. Пленен е от пирати бербери и пратен като гребец на алжирска галера. Галерата претърпява корабокрушение и той е спасен от един генуезец, който го предава на испанците.
— Напомни ми никога да не позволявам да ме спасява генуезец.
— Блекторн бил опасна личност. Според системата на Инквизицията всеки англичанин бил еретик и като такъв подлежал на арест, мъчения и екзекуция. Английските и датските моряци отбягвали испанските пристанища от страх да не бъдат задържани. Ако те спипат с библия на крал Джеймс или с издание на някой обявен за еретик древен класик, изгаряш в съвсем буквалния смисъл на думата.
Остин погледна папката.
— Значи или Блекторн е оцелял, или спомените му са написани от дух.
— Нашият капитан Блекторн е имал девет живота. Успял да избяга от испанците, но бил заловен отново. В крайна сметка бил изваден в окови от тъмницата и изправен пред съда. Обвинителят го нарекъл враг на вярата и го обсипал, както отбелязва той, с „други оскърбителни думи“. Бил осъден на смърт и вече го водели към кладата, когато се намесила съдбата в най-неочаквания образ на El Brasero.