Бяла смърт

— Скаалсхавн — промърмори Остин.

— Знаеш ли го?

— Бях там преди няколко дни.

— Не бих казал, че мястото ми е познато.

— Не мога да те виня, доста е отдалечено. Живописно малко рибарско село с естествено защитено пристанище. Наблизо има интересни пещери.

— Пещери? — Сините очи на Перлмутер блеснаха от вълнение.

— Доста големи. Видях ги. От рисунките по стените бих казал, че са били обитавани още в дълбока древност. Възможно е баските или други народи да са ги използвали от стотици, ако не и хиляди години.

— Блекторн споменава пещерите в разказа си. Всъщност те играят централна роля в историята.

— Как по-точно?

— Агирес лесно можел да се отскубне от преследвачите си и да избяга в Северна Америка, където El Brasero никога нямало да го намери. По онова време баските били единствените мореплаватели, достатъчно дръзки, за да прекосят Атлантическия океан. Но Диего знаел, че El Brasero ще се добере до семейството му. Знаел също, че дори и да скрие реликвите в Северна Америка, испанецът ще го чака, когато се върне в Европа.

— Може да е решил да хвърли котва и поради по-важни причини — каза Остин. — Може да е искал да отмъсти на човека, който е съсипал живота му и е откраднал богатството му.

— Напълно възможно. El Brasero бил абсолютно твърдо решен да довърши започнатото. Прехвърлил се на боен кораб, два пъти по-голям от каравелата на Диего. Отново поставил за капитан Блекторн. Корабът бил въоръжен до зъби и бързо щял да види сметката на баските. Но Диего знаел за предателя от предишната среща и предвидливо извел каравелата по-далеч от пещерите. Разположил неколцина от хората си на брега, където испанците можели да ги видят, и когато Мартинес спуснал лодките, хората на Диего избягали в пещерите, като подмамили преследвачите си да ги последват.

— Надушвам капан.

— Обонянието ти е по-добро от това на Мартинес. Все пак трябва да отбележим, че сигурно е бил разсеян от мисълта, че скоро ще изгори Диего и екипажа му.

— Онези пещери са истински лабиринт. Идеално място за засада.

— Тогава съм сигурен, че ще се изненадаш, като научиш какво се случило. Каравелата нападнала бойния кораб и сплашила малобройния му екипаж с няколко оръдейни изстрела. После взели кораба на абордаж и го завладели. В същото време Диего пуснал в ход и засадата. Предварително бил замъкнал едно от оръдията си в пещерите и с негова помощ помел атаката. — Перлмутер вдигна дундестия си юмрук, сякаш преживяваше битката. — El Brasero бил добър фехтовач, но Агирес бил още по-добър. Вместо да го убие веднага, си поиграл с него, преди завинаги да угаси пламъка на Мангала.

— И къде е господин Блекторн в цялата тази картина?

— Един от хората на El Brasero понечил да стреля в Диего. Блекторн го убил. Диего наредил на хората си да му доведат Блекторн. Англичанинът разказал историята си. Диего се нуждаел от опитен капитан за бойния кораб, така че му предложил сделка. Блекторн щял да получи големия кораб, ако прибере хората на Диего в родината им. Няколко седмици по-късно, според разказа на англичанина, той влязъл в Темза с наградата си.